Читать «Необходимата вещ» онлайн - страница 3

Робърт Шекли

Пътят мина спокойно, без произшествия. Отпред се появи Денет. Арнолд изключи автопилота и поведе кораба из гъстите облаци. Слоят беше широк цял километър. Скоро се показаха планинските хребети, а след още няколко минути корабът увисна над скучна сива равнина.

— Тукашният пейзаж има доста странен цвят — отбеляза Грегър.

Арнолд кимна, подкара кораба по спирала и акуратно го спусна. Накрая включи балансьорите и изключи двигателя.

— Интересно. Тук няма никаква растителност — мислеше си на глас Грегър.

Само миг по-късно разбраха защо е така. Корабът замря за пет секунди, след което пропадна, прелетя петдесетина метра и рухна на истинската повърхност.

„Равнината“ се оказа изключително плътна мъгла, каквато се среща само на Денет.

Колегите бързо откопчаха коланите, внимателно се опипаха и след като се убедиха в своята цялост, пристъпиха към оглед на кораба.

Неочакваното сгромолясване от облаците се бе отразило направо катастрофално на старото корито. Радиото и автопилотът бяха напълно изпотрошени. Десет плочи от обшивката на двигателя бяха счупени. Най-лошото бе, че повечето елементи от системата за управление също бяха извън строя.

— Можеше да бъде и по-зле — оптимистично заключи Арнолд.

— Да — каза Грегър и се вгледа в мъглата. — Обаче следващия път ще е по-добре да използваме и приборите при кацане.

— Като ти кажа, че дори се радвам, няма да повярваш. Но сега сам ще се увериш колко полезно нещо е Конфигураторът. Започваме ли?

Направиха списък на изпотрошените части. Арнолд пристъпи към машината и натисна бутона.

— Плоча за обшивката на двигателя, размери 150 на 150 милиметра, дебелина 15 милиметра, сплав 342.

Конфигураторът набързо произведе поръчката.

— Трябват ни десет парчета — напомни Грегър.

— Знам — отвърна Арнолд и натисна бутона. — Още веднъж от същото.

Машината остана безмълвна.

— Май трябва да повторя командата — реши Арнолд и удари с юмрук по бутона. — Плоча за обшивката на двигателя, размери 150 на 150 милиметра, дебелина 15 милиметра, сплав 342.

Конфигураторът не направи опит да заработи.

— Странно — промълви Арнолд.

— И още как — Грегър почувства как се обрива отвътре.

Арнолд пробва отново със същия успех. Замисли се за малко, после пак удари с юмрук бутона:

— Пластмасова чаша.

Машината произведе чаша от яркосиня пластмаса.

— Още една.

Конфигураторът сякаш не го чу. Арнолд поиска восъчна свещ — получи я.

— Още една восъчна свещ — заповяда той.

Машината не се подчини.

— Да-а, интересно. Трябваше да се сетя за тази възможност.

— Коя?

— Явно Конфигураторът може да произведе всичко, но в един екземпляр — отговори Арнолд и проведе още един експеримент, като накара машината да направи молив. Тя го произведе, но само веднъж.

— Чудесно! — побесня Грегър. — Трябват ни още девет плочи. А за системата за управление ни трябват четири абсолютно еднакви детайли. Как ще ги направим?