Читать «Необходимата вещ» онлайн - страница 3
Робърт Шекли
Пътят мина спокойно, без произшествия. Отпред се появи Денет. Арнолд изключи автопилота и поведе кораба из гъстите облаци. Слоят беше широк цял километър. Скоро се показаха планинските хребети, а след още няколко минути корабът увисна над скучна сива равнина.
— Тукашният пейзаж има доста странен цвят — отбеляза Грегър.
Арнолд кимна, подкара кораба по спирала и акуратно го спусна. Накрая включи балансьорите и изключи двигателя.
— Интересно. Тук няма никаква растителност — мислеше си на глас Грегър.
Само миг по-късно разбраха защо е така. Корабът замря за пет секунди, след което пропадна, прелетя петдесетина метра и рухна на истинската повърхност.
„Равнината“ се оказа изключително плътна мъгла, каквато се среща само на Денет.
Колегите бързо откопчаха коланите, внимателно се опипаха и след като се убедиха в своята цялост, пристъпиха към оглед на кораба.
Неочакваното сгромолясване от облаците се бе отразило направо катастрофално на старото корито. Радиото и автопилотът бяха напълно изпотрошени. Десет плочи от обшивката на двигателя бяха счупени. Най-лошото бе, че повечето елементи от системата за управление също бяха извън строя.
— Можеше да бъде и по-зле — оптимистично заключи Арнолд.
— Да — каза Грегър и се вгледа в мъглата. — Обаче следващия път ще е по-добре да използваме и приборите при кацане.
— Като ти кажа, че дори се радвам, няма да повярваш. Но сега сам ще се увериш колко полезно нещо е Конфигураторът. Започваме ли?
Направиха списък на изпотрошените части. Арнолд пристъпи към машината и натисна бутона.
— Плоча за обшивката на двигателя, размери 150 на 150 милиметра, дебелина 15 милиметра, сплав 342.
Конфигураторът набързо произведе поръчката.
— Трябват ни десет парчета — напомни Грегър.
— Знам — отвърна Арнолд и натисна бутона. — Още веднъж от същото.
Машината остана безмълвна.
— Май трябва да повторя командата — реши Арнолд и удари с юмрук по бутона. — Плоча за обшивката на двигателя, размери 150 на 150 милиметра, дебелина 15 милиметра, сплав 342.
Конфигураторът не направи опит да заработи.
— Странно — промълви Арнолд.
— И още как — Грегър почувства как се обрива отвътре.
Арнолд пробва отново със същия успех. Замисли се за малко, после пак удари с юмрук бутона:
— Пластмасова чаша.
Машината произведе чаша от яркосиня пластмаса.
— Още една.
Конфигураторът сякаш не го чу. Арнолд поиска восъчна свещ — получи я.
— Още една восъчна свещ — заповяда той.
Машината не се подчини.
— Да-а, интересно. Трябваше да се сетя за тази възможност.
— Коя?
— Явно Конфигураторът може да произведе всичко, но в един екземпляр — отговори Арнолд и проведе още един експеримент, като накара машината да направи молив. Тя го произведе, но само веднъж.
— Чудесно! — побесня Грегър. — Трябват ни още девет плочи. А за системата за управление ни трябват четири абсолютно еднакви детайли. Как ще ги направим?