Читать «Необходимата вещ» онлайн - страница 4

— Ще измислим нещо — безгрижно отговори Арнолд.

— Надявам се.

Навън започна да вали дъжд.

* * *

— Има само едно обяснение за идиотското държание на тая бракма — каза Арнолд след няколко часа. — Според мен действа на принципа на удоволствието.

— Какво? — сепна се Грегър. Беше задрямал под приспивното барабанене на дъжда.

— Машината има нещо като разум. След като получи стимулираща команда, тя я превежда на езика на изпълнението и произвежда предмети в съответствие със заложената програма.

— Произвежда — съгласи се Грегър, — но само по един път.

— Да, но защо? Тук е ключът към проблема. Мисля, че се сблъскваме с фактора самоограничение, предизвикан от стремежа към удоволствие.

— Нищо не разбирам.

— Слушай сега. Тези, които са построили машината, не биха заложили в нея това ограничение. Единственото обяснение, до което стигам е, че при такава сложност машината придобива някои човешки черти. Тя изпитва наслада, когато произвежда все нови и нови предмети. След като направи изделието, губи към него всякакъв интерес и иска да сътвори нещо друго.

Това обяснение отново потопи Грегър в апатична дрямка.

— Машината иска да реализира целия заложен в нея потенциал. От тази гледна точка всяко повторение е напразна загуба на време.

— По-глупаво предположение още не бях чувал — каза Грегър. — Но нека допуснем, че си прав. Какво можем да направим?

— Не знам.

— Така и предполагах.

Вечерта Конфигураторът им произведе за ядене напълно приличен бифтек. За десерт имаше ябълков пай. Вкусната вечеря повдигна духа на двамата приятели за известно време.

— Заместители… — замислено каза Грегър и запали една цигара „Конфигуратор“. — Ето това трябва да пробваме. Сплавта 342 не е единственият материал, от който може да се направи плоча за обшивката. Има и други сплави, които ще издържат до завръщането ни на Земята.

Не успяха да надхитрят Конфигуратора да им направи плоча от някаква феросплав. Казаха му да изготви бронзова и той я направи. Но след това отказа медна и оловна. Съгласи се за алуминиева, също за кадмиева, платинена, златна и сребърна. Плочата от волфрам беше уникално изделие. Чудеха се как изобщо е успял да я отлее. Грегър отхвърли плутония. Подходящите материали започнаха да се изчерпват. Арнолд се сети да използват свръхтвърда керамика. Последната плоча получиха от чист цинк.

Разбира се, плочите от благородни метали можеха да се разтопят. Все пак разчитаха, че при добро охлаждане ще издържат до Земята.

Цяла нощ работиха, едва сутринта успяха да отдъхнат и да изпият по един необичаен на вкус, но превъзходен коктейл „Конфигуратор“.

На другия ден монтираха плочите. Кърмата на кораба заприлича на персийски килим.

— Според мен изобщо не е лошо — възхити се Арнолд.

— Само дано издържат до Земята — по гласа на Грегър личеше, че не споделя ентусиазма на приятеля си. — А сега да видим какво ще правим със системата за управление.

Тук изникна истински проблем. Бяха разбити четири абсолютно еднакви детайли — крехки пластинки от стъкло и вплетени проводници. Заместители се изключваха.