Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 74
Л. Дж. Смит
Върху него пишеше само:
„Отплата номер две.
Лушъс“
24
„Аз съм прокълнат. Вече го разбрах. Може би тъкмо това означава да бъдеш вампир. Може би трагедията и злото идват с глада и зъбите; не е само жаждата за човешка кръв. Това е безкрайната самота, да си откъснат от истинския живот и истинските връзки. Смъртта винаги ще бъде моя спътница, разделяща ме от онези, които обичах.
В главата ми има списък с имена и с всеки изминал ден става все по-дълъг. Първата, която умря заради мен, беше Розалин. Катрин не можа да понесе годежа ни и уби момичето. Ръцете ми са изцапани дори с кръвта на Катрин. Макар че тя бе тази, която нахлу в моя живот и в този на брат ми и го преобърна с краката нагоре. Тя умря в резултат на моите действия. Не биваше да се опитвам да вразумя баща си, да го убеждавам да погледне по друг начин на нещата. Веднага, щом ми довери плановете си за лова на вампири, трябваше да сторя всичко, което бе по силите ми, за да махна Катрин от града.
Пърл. Тя също можеше да избяга. Не зная каква точно е нейната история, но тя ми изглеждаше много по-миролюбива и по-добра от Катрин.
Барманката Алис.
Всички човешки същества, с които се храних в Ню Орлиънс. Твърде много, за да назовавам имената им, дори и да си бях направил труда да ги науча. Те бяха просто хора, имали нещастието да пресекат пътя ми, когато съм бил гладен или съм имал нужда от нещо.
Кали. Тя умря, защото бях достатъчно глупав, за да си помисля, че тя ще бъде възнаградена, задето е помогнала на двама вампири.
Семейство Съдърланд.
Бриджет. Лидия, госпожа Съдърланд и Уинфийлд. Едно нормално семейство, имало злощастието да привлече вниманието на един луд, отмъстителен вампир.
А сега и Лекси. Лекси, която трябваше да остане в Ню Орлиънс, в своя приют за неживи, в безопасност в своя свят, където щеше да продължи да върши това, което според нея бе добро.
Тя ще е следващата, която ще умре, освен ако не измисля начин да я спася.
Прекарах твърде дълго време в Ню Йорк, оплаквайки съдбата си, потиснат и нещастен, чувствайки се прокълнат. Като не предприемах нищо, а само роптаех и хленчех, позволих на злото да вилнее около мен. Сега вече бе време да действам, в името на справедливостта. Трябва да канализирам самотата и отчаянието си и да ги превърна в гняв. Трябва да престана да бъда страхливецът, който винаги съм бил, и в живота, когато позволих на баща си да ме накара да приема брак, който не желаех, и в смъртта, когато позволих на Деймън да ме измъчва и да убива хората, които обичам.
Никога повече няма да позволя на другите да ме подчиняват на волята си. Отсега нататък ще се боря. И ще освободя Лекси, дори и да е последното нещо, което ще направя.“
Смачках листа в юмрука си и изръмжах от гняв.
