Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 71

— Мислиш ли, че той… той я е превърнал във вампир? — попитах, затаил дъх.

— Това не е важно — отвърна Лекси — Няма значение как или защо се интересува от нея — само фактът, че е важна за него. Трябва да се тревожиш за собствената си участ.

Прокарах притеснено ръце през косата си. Катрин отново бе намерила начин да се върне в живота ми и да създаде хаос. Въпреки че се чувствах виновен за случилото се с нея, все още я обвинявах, задето бе разрушила семейството ми и бе превърнала живота ми в бъркотията, която сега представляваше.

Катрин не беше нищо друго, освен изключителна егоистка. Беше си играла с мен и Деймън. Когато брат ми се влюби в нея, а аз… ами, аз просто полудях от страст по нея, тя нито веднъж не се замисли за вероятните опасности, които ни застрашаваха. Че бихме могли да умрем, че братската ни обич и доверие биха могли да пострадат непоправимо, че в крайна сметка господарят й ще стигне до нея, изпълнен с настървено желание за мъст.

— Трябва да се отърва от него — заявих.

Лекси поклати глава.

— Не можеш „да се отървеш“ от нещо толкова старо и могъщо, мой млади вампире. Ти си само бебе — а като за капак, диетата ти, включваща само гризачи и птици, не е спомогнала за увеличаване на силите ти. Дори и двамата с брат ти да действате заедно, не бихте могли да го победите. Аз не бих могла.

— В такъв случай, какво да правя? — настоях с твърда и решителна нотка в гласа. Досега само позволявах на всичко и всички, озовали се в живота ми, да ме контролират — Деймън и глупавите му планове, сватбата… Време беше да действам.

Лекси разтри слепоочията си.

— Най-доброто, на което можеш да се надяваш сега, е да разбереш какви са плановете му — и след това да ги избегнеш. Трябва да живееш достатъчно дълго, за да откриеш начин как да победиш този стар, древен вампир, преди да успее да каже на Клаус къде се намираш.

Кимнах замислено.

— Трябва да се върнем в имението на Съдърланд.

Лекси отвори уста, но аз вдигнах ръка.

— Зная… но може би той е оставил някаква следа.

Моята наставница стисна челюсти.

— Ще дойда с теб. Сетивата ми са по-фини и чувствителни от твоите.

— Не е нужно да имаш по-фини и чувствителни сетива, за да усетиш миризмата на Ада — възразих, — но оценявам помощта ти.

23

Наехме карета, която да ни откара в центъра на града — Лекси ми заяви, че трябва да пазя силите си за това, което евентуално ще последва — и излезе от клуба, без да си даде труд да плати. Такъв бе животът за някой като Лекси, силен и непридирчив в желанията си. Би могла да накара всеки да направи всичко, което поиска, и животът беше невероятно лесен.

Беше изкушаващо, още повече, че не включваше жестокост. Никой не страдаше от действията й, освен финансово.

Лекси сигурно бе прочела мислите ми, защото се изкиска насреща ми и повдигна закачливо вежди.

— Би трябвало да останеш с мен, приятелю. Живот като този може да бъде сладък и лесен, а не проклятие — подхвърли ми тя.

Поклатих глава и се усмихнах.

— Благодаря, но както самата ти неведнъж си казвала, аз имам собствен път.