Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 70
Л. Дж. Смит
Усмихнах се. Как ми се щеше просто да си седя и да я гледам как се смее. Но трябваше да продължа разказа си.
— Сигурен ли си, че не е бил Деймън? — попита тя тихо, когато й съобщих за убийствата на почти всички членове на семейство Съдърланд.
— Има много неща, които не разбирам и не мога да предвидя у Деймън — признах. — Нямам представа дали наистина би ме последвал до другия край на света, само и само да направи живота ми нещастен — дори след като уби Кали. Ала съм сигурен, че той няма нищо общо със зверските убийства — беше не по-малко изненадан от мен. А той не е от тези, които биха скрили злодействата си. Освен това, дори Маргарет му повярва, а очевидно тя притежава шесто чувство за тези неща — завърших аз.
— Ню Йорк не е краят на света — заговори Лекси, ала този път в гласа й нямаше смях. — Обаче е странно съвпадение, че някакво друго чудовище ще си набележи същото семейство.
— Изобщо не е било съвпадение.
Лицето на Лекси пребледня като платно, когато й предадох думите на мъжа, представил се за наш адвокат. По хубавото й лице пробягна нещо, което не бях виждал никога досега да я спохожда — изражение на истински ужас.
— Опиши ми го — нареди ми тя.
— Беше огромен. Руса коса, сини очи. Изглеждаше по-стар от света — отвърнах, опитвайки се да опиша чувството на древна заплаха, което бях изпитал. — Дявол. От него се излъчваше само чист мрак.
— Той… имаше ли акцент? — попита припряно събеседницата ми, сякаш знаеше отговора.
— Да. Реших, че е просто част от същността му. Би могъл да е полски или руски. Спомена за някакъв Клаус.
Лекси удари с юмрук под масата и се извърна.
— Кой е той, Лекси? — настоях. Трябваше да зная. Ако щеше да е моят екзекутор, ако той бе избил семейство Съдърланд, най-малкото трябваше да узная кой е моят враг.
— Споменал е Клаус? — попита тя, говорейки повече на чашата си, отколкото на мен. — Всички знаят за него. Той е един от първите вампири.
Сякаш над ресторанта надвисна тишина, а пламъците на газовите лампи примигнаха. Стиснах чашата си с водка.
— Произлиза директно от Ада. Всяка частица добро, усещане за смъртност, всичко, което предпазва теб и мен — и дори Деймън — да не се превърнем в напълно извратени, побеснели чудовища на чистото зло — нищо от това не съществува у него. Той има раболепни слуги, други стари вампири, които му се подчиняват безпрекословно. Никой не е виждал Клаус — или поне не е останал жив, за да разкаже за това!
Замислих се над тази ужасяваща информация и обвих пръсти около чашата си.
— Това… това нещо каза, че ние сме им отнели Катрин.
Лекси съвсем изгуби цвета на лицето си.
— Ако тя е била важна за Клаус и той вярва, че двамата с брат ти сте отговорни за случилото се с нея, то вие сте в сериозна беда.
— Той спомена проклятие. Знаеш ли за какво говори?
Лекси затрополи с пръсти по масата и смръщи вежди.
— Проклятие? Много вампири смятат броденето по света нощем за проклятие, но аз не зная какво общо има Катрин с всичко това.