Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 69

Очите й се разшириха.

— Сега вече наистина се нуждая от питие — заяви тя. — Стефан Салваторе, ще ме умориш. Чувала съм за едно място, където внасят водката директно от Санкт Петербург и я изстудяват в специални малки бутилки…

Продължи да бъбри, докато ме водеше през това, което смятах за моя град, ала Ню Йорк с Лекси се оказа съвсем различен от досегашната ми представа. Докато аз се спотайвах в сенките и задните улички, Лекси познаваше блестящия нощен живот. Много скоро стигнахме до нещо, което приличаше на елегантен нощен клуб. Дебел червен килим покриваше всеки квадратен сантиметър от пода, а златист, черен и червен японски лак — всичко останало, включително и гигантската фигура на изрязана от дърво жар-птица, която висеше от тавана.

Появи се салонният управител и след като видя Лекси, ни поведе към най-елегантното сепаре. Навсякъде бяха разхвърляни кадифени възглавнички с втъкани златни нишки, с прекалено изобилие от пискюли, за да са удобни. От съседната зала долитаха звуците на пиано и аз разбрах защо Лекси бе избрала този бар — тя винаги молеше Хюго, член на вампирското й семейство в Ню Орлиънс, да й свири на пиано.

— Е? — поде спътницата ми, когато се настанихме и питиетата бяха поръчани.

Гледката на окървавените тела на членовете на семейство Съдърланд изникна за миг в съзнанието ми.

— Всъщност откъде разбра къде сме? — попитах я, измествайки темата. Новините не стигаха толкова надалеч, освен ако не се отнасяха до войната. А и пак щеше да й е нужна седмица, за да стигне от Луизиана до Ню Йорк, независимо дали ще пътува с влак, или ще се предвижва с вампирската си скорост.

— Изпратих един от хората си след Деймън. Тревожех се за теб — призна смутено моята спасителка. — Зная, че можеш да се грижиш за себе си, но Деймън е опасен, Стефан, а аз не искам да ти се случи нищо лошо.

Сервитьорът се появи с напитките ни. Както ми бе казала Лекси, бутилката бе поставена в синкав леден блок, вътре с цветя и билки, които изглеждаха свежи, както в деня, когато са били откъснати. Не можах да се сдържа да не докосна с върха на пръста си цветето, което беше най-близо до повърхността. Усетих ивицата скреж, отделяща го от кожата ми. Човешката топлина щеше да разтопи леда. Плътта на вампира бе много по-студена, затова замръзналото съвършенство на цветето остана непокътнато.

Сервитьорът ни наля в чаши, изработени от зелен малахит.

Покрих ръката на Лекси със своята.

— Благодаря ти, Лекси. За всичко, което си направила. Никога няма да мога да ти се отплатя.

— Не, не можеш — съгласи се тя жизнерадостно, — но можеш да започнеш да ми разказваш всичко. Наистина ли си женен?

И така аз й разказах как открих Бриджет и бях приет в дома на Съдърланд, за безумните планове на Деймън. Тя се кискаше и ахкаше при всяка подробност. Предполагам, че погледнато отстрани, особено от гледната точка на доста по-стар вампир, машинациите на Деймън може би не изглеждаха чак толкова необикновени.

— О, Боже! — възкликна тя, неспособна да спре да се смее. — Двойна сватба? Ти и Деймън заедно? И никой не е изял момичето, което ръси цветята? — Махна на сервитьора за още една бутилка водка. — О, как ми се иска да бях там. Стефан! Не съм ти купила никакъв подарък…