Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 60

И сякаш можеше да чете мислите ми, Маргарет се извърна към мен.

— Винаги разбирам, когато някой лъже — рече просто. — Предполагам, че е… дарба.

Припомних си какво бе казал Брам — как Маргарет му причинила болка само с поглед. Докоснах пръстена си, замислен за вещицата Емили, която го бе омагьосала, за да ме предпазва от слънцето. Възможно ли бе и Маргарет да притежава подобни сили?

Отворих уста, за да я попитам, но сълзите рукнаха от очите й. Сега не бе време за въпроси. Поех дълбоко дъх, изправих се и приближих това, което бе останало от телата, опитвайки се да открия причината за това нечувано зверство.

Другата част от тялото на госпожа Съдърланд бе просната до дивана. Едната ръка бе протегната, сякаш се е опитвала да се изправи, да допълзи до най-малката си дъщеря.

Гърлото на Бриджет бе разкъсано и всичките й крайници бяха пречупени на две. Само лицето й бе недокоснато. В смъртта си приличаше на малко момиче, каквото беше в действителност. Меката розовина на страните й бавно избледняваше, превръщайки се в мъртвешка бледност, устните й бяха полуразтворени, все едно бе заспала. Очите й, големи, зелени и бистри като на порцеланова кукла, все още бяха отворени от шока. Поставих нежно ръка върху лицето й затворих клепачите й.

Лидия бе застинала с ръка върху лицето. Приличаше на скулптура, изваяна върху римска гробница, благородна дори и в смъртта. Извърнах се от жестоко обезобразеното й тяло, белите кости на гърба й стърчаха от изтърбушения й гръден кош.

Уинфийлд приличаше на голямо, заклано животно, бивол, посечен в разцвета на силите си. Отстрани по тялото му се виждаха изненадващо правилни разрези, все едно някой се бе опитал да го разфасова.

Накрая пристъпих към Маргарет, обвих ръце около нея и извърнах главата й, за да не се взира повече в тази сцена на чудовищна касапница. Тя се притисна към мен, но застина изненадано, когато ръката ми се плъзна нежно по кожата на тила й.

След миг се отдръпна. Шокът бавно засенчи лицето й. Отпусна се на един стол и огледа стаята отново, този път с празно лице.

— Заварих ги така, когато пристигнах — заговори бавно. — Останах у Ричардс по-дълго от всички останали, търсих вас двамата, опитвах се да открия някой, който ви е видял да си тръгвате. Брам, Хилда и обичайната тайфа бе напуснала празненството по-рано, планираха някакви лудории за първата ви брачна нощ. Някаква шумна серенада. Аз просто предположих, че сте офейкали в Европа със зестрата.

— Европа — промълви Деймън замислено. Изгледах го кръвнишки.

— Вратата бе отворена — продължи младата жена — и зловонието…

Всички замлъкнахме. Не знаех какво да кажа или направя. При обикновени, човешки обстоятелства, първо щях да изведа Маргарет от къщата и да повикам помощ.

— Обади ли се в полицията? — попитах внезапно.

Маргарет срещна погледа ми.

— Да. Скоро ще бъдат тук. Знаеш, че ще помислят, че сте били вие.

— Не бяхме — повтори Деймън.

Тя кимна, без да го поглежда. Кожата й бе тебеширено бяла, все едно целият живец я бе напуснал със смъртта на семейството й.