Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 53

Улових ръката на Бриджет. Гласът ми прозвуча изненадващо ясен и спокоен.

— С този пръстен се венчавам за теб по своя воля и обещавам да се грижа за теб до последния си дъх, за което се кълна в името на Отца, и Сина и Светия Дух, амин. — Плъзнах пръстена на пръста й. Тя изписка от радост.

Целунах я. Беше скована и бърза целувка, все пак се надявах да е достатъчно дълга, за да остане публиката доволна. Ала Бриджет се притисна към мен, опитвайки се да удължи мига. Имаше вкус на джоджен. Чувствах се ужасно.

И просто ей така, вече бях един женен вампир.

17

Сватбеният прием се състоя в друга великолепна зала. Брат ми, Лидия, Бриджет и аз застанахме в редица на входа, за да посрещнем нашите гости и да им благодарим, задето са ни почели. Деймън малко се престара, като се покланяше и поздравяваше приятелски хора, които въобще не познаваше. Несъмнено им бе внушил, че е техен стар приятел. Докато Бриджет се хвалеше с пръстена си, Лидия раздаваше топли целувки, усмивки или просто се ръкуваше в зависимост от близостта й с госта. Дори се засмя, когато Брам се опита да си „открадне“ целувка за сбогом. Бриджет стоеше до сестра си и сияеше от непресторена радост.

— Благодаря ви, че дойдохте днес — повтарях отново и отново, думите имаха вкус на пепел в устата ми. — Толкова се радваме, че ще празнувате с нас. Благодаря ви, че днес сте тук. Приятно ми е да се запознаем, много ви благодаря, че сте тук с нас.

— Стефан Салваторе? — втренчи се изпитателно в мен достолепна госпожа, почти скована в пищната си рокля от сива коприна, окичена с перли. Задържа ръката ми по-дълго, отколкото го изискваше любезността. Наблегна на „е“-то в края на името ми и ме фиксира с поглед, твърд като полите на роклята й.

— Да, госпожо — отвърнах й с доколкото бе възможно най-топла усмивка.

— От флорентинските Салваторе? Принц Алесандро?

— Не съм съвсем сигурен, госпожо — отвърнах, опитвайки се да задържа усмивката си. — Когато баща ми е пристигнал в тази страна, се е обявил за американец. Не е запазил старите си връзки.

Очите й се разшириха и хватката й се разхлаби.

— Имигрант. Колко очарователно. — Не се усмихна, издърпа ръката си и се отдалечи царствено.

След като посрещнахме още няколкостотин гости, най-сетне се настанихме на масата. Масата на младоженците бе украсена с палмови клонки и листа и гирлянди с огромни цветя, които покриваха почти всеки скъп деликатес, който бихме пожелали да похапнем, или направо го скриваха от поглед. Имаше предястие от стриди и други морски деликатеси, включително шотландска пушена сьомга и руски хайвер. Последва главното ястие, състоящо се от абсолютно зашеметяващ брой мъртви животни: печено говеждо, пъдпъдъци, еленово месо, фазани, бекасини, патици, агнешко, печено свинско, топло и студено месо, задушено и печено, смляно на кайма и запържено, нарязано или като плънка в пайове.

Но венецът на всичко бе сватбената торта: пет етажа от най-страхотната плодова торта, покрита с крем и украсена с най-различни сложни фигури и завъртулки, колони и захарни птици. Сервитьорите, облечени в черни сака, наливаха чаша след чаша шампанско и всички бъбреха оживено. Ала моите мускули бяха стегнати на възли. „Сватбата“ официално бе свършила. Деймън и аз бяхме законни съпрузи на двете дъщери на Съдърланд. Беше само въпрос на време преди той да пристъпи към изпълнението на следващата фаза от плана си — каквато и да бе тя.