Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 55

Влязохме в стая за пушене, чиито стени бяха облицовани с тъмна ламперия. Уинфийлд веднага ни наля от гарафата с рубиненочервеното шери. Деймън извади манерката си и направо пред очите на Уинфийлд наля в чашата си кръв. Човешка кръв.

— За вечния брак — вдигна чашата си Деймън.

Уинфийлд се присъедини енергично.

— За брака.

Аз само кимнах и изпих на един дъх чашата си, като се надявах студената течност да утоли жаждата ми.

— Има един сериозен въпрос, по който трябва да поговоря с вас, момчета. — Уинфийлд нагласи масивното си тяло в голямото кресло зад бюрото. Деймън се наведе очаквателно напред. Аз се напрегнах в очакване на това, което щеше да последва.

— Става дума за зестрата.

Стиснах ръцете си. Деймън се ухили, разкривайки блестящите си зъби. Беше се настанил върху един диван с кадифена тапицерия.

— Тъкмо за това щях да те попитам и аз, татко. Нямаш нищо против да те наричам така, нали?

— Ни най-малко, момчето ми — отвърна Уинфийлд и предложи пура на Деймън.

Брат ми я взе, подряза внимателно края й и я запали толкова ловко, че се запитах къде е усвоил този навик.

Известно време двамата седяха и пушеха, изпускайки големи облаци дим в малката стая. Закашлях се. Деймън, който се наслаждаваше на неудобството ми, изпусна кръгче дим в моята посока.

— Ето как стоят нещата. Искам вие, момчета, да стъпите на собствените си крака. Моите момичета заслужават истински мъже и ако нещо се случи с мен, искам да съм сигурен, че ще има кой да се погрижи за тях.

— Разбира се — промълви Деймън с ъгълчето на устата си, захапал пурата.

— Притежавам няколко мини във Вирджиния, едната е златна. Там имат нужда от свестни управители. Освен това имам акции в железниците, които съм купил…

Очите на брат ми се разшириха. Аз се извърнах, неспособен да гледам как той внушава желанията си на този добър човек.

— Бих предпочел пари в брой — рече брат ми.

— Добре, това ми се струва разумно — заяви Уинфийлд, без да се замисли или да мигне. — Тогава годишна рента? Или пожизнена заплата?

— Предплата. Всичко накуп — поясни Деймън мило.

— Една дванайсета част от имението ми, капиталът и недвижимото имущество? — попита Уинфийлд учтиво.

— По-скоро четвърт.

Уинфийлд се съгласяваше машинално с всичко, което предлагаше Деймън.

Но аз все още не разбирах — дали това щеше да запази живота на Уинфийлд? Дали Деймън щеше да го остави жив, нареждайки му да му дава каквото си пожелае?

— Радвам се, че сте толкова загрижени да поддържате стандарта на живот, с който са свикнали моите момичета — рече нашият тъст, ала гласът му прозвуча кухо, сякаш част от съзнанието му знаеше, че нещо никак не е наред.

Бедният човек извади няколко чека и писалка. Само за миг всичко бе приключило и господин Съдърланд ми подаде чек с толкова много нули, че едва можеха да се прочетат.

Деймън оголи зъби в нещо, което беше не толкова усмивка, колкото триумфално ухилване заради победата. Изправи се, приближил чашата си с шери и кръв до мен. Мирисът бе упойващ. Трябваше да призова на помощ цялата си воля, за да не скоча и да не грабна чашата.