Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 51

Продължих да се усмихвам, макар че усмивката ми сигурно вече изглеждаше доста пресилена. Погледът ми зашари из тълпата, търсейки някой с шал около врата, който не пасваше на тоалета му. Тази сутрин успях да уловя и пресуша две гълъбици, предназначени да бъдат пуснати като романтичен жест в края на церемонията. Но кога се бе хранил Деймън за последен път? Или тепърва планираше голямо, кърваво пиршество?

— Погледни ни, братко, отново заедно — прошепна Деймън, кимна към някого в множеството и се усмихна. — Представляваме доста красива двойка.

— Правя това — прошепнах в отговор, — за да спася няколко човешки живота. А сега млъкни.

Деймън завъртя очи.

— Никак не си забавен, братко. Надявам се много скоро да се сдобиеш с чувство за хумор, иначе ще бъде мнооого дълга вечност.

Засвири сватбеният марш и ме спаси от необходимостта да му отговарям.

Съпругът на Маргарет и Брам, главните шафери, се появиха първи на пътеката. Останалите шафери бяха млади и неопитни младежи, които флиртуваха възмутително с шаферките, които придружаваха. Момичетата бяха облечени в хубави, еднакви рокли и гигантски шапки… но аз забелязах, че едната носеше различен аксесоар от останалите. Хилда набързо бе завързала някакъв шал около врата си.

Погледнах кръвнишки Деймън.

Той сви рамене.

— Огладнях, докато чаках.

Всъщност донякъде се почувствах облекчен — това означаваше, че не е останал нарочно гладен в предвкусване на предстоящо кърваво пиршество.

Най-после се появи Уинфийлд, гордо крачещ по пътеката, уловил под ръка двете си дъщери. Лидия пристъпваше с царствена и грациозна походка. Беше облечена в семпла бяла рокля, чиито поли падаха на тежки дипли и шумоляха при всяка крачка. Роклята бе затворена до шията, с дълги ръкави, стигащи до китките и единственото й украшение бяха малките перлени копчета отпред. Дългото було се стелеше зад нея, като се спускаше на ефирни вълни по гърба й. Приличаше на кралица от приказка и се усмихваше с тайнствена усмивка, която още повече подчертаваше красотата й.

Увесена на лявата ръка на Уинфийлд, крачеше Бриджет, в своето одеяние от брокат и сатен. Всъщност изглеждаше много красива, макар тоалетът й да беше малко претрупан. Огромният воал бе кацнал на върха на главата й като корона. Трудно беше да повярвам, че изобщо бях съзрял нещо от Кали у нея. Докато Бриджет беше незряла кокетка, Кали бе независима и практична девойка.

Точно в този момент не беше добра идея да мисля за Кали.

Времето забави своя ход. Кракът на Бриджет се вдигна и спусна, приближавайки я неотменно към мен. Полите на роклята й се придвижиха напред сякаш по собствена воля. Устата й се отвори и затвори в хихикане, което ми се стори някак си далечно и изкривено. И тогава в ноздрите ми нахлу отличителният мирис на лимон и джинджифил.

Всичко се размаза…

Катрин?

Внезапно вместо Бриджет по пътеката, облечена като булка, към мен приближаваше жената, заради която се бях озовал на това място. Гъстата й черна коса бе прибрана с дантелено було, разкривайки съвършените й рамене и шия. Синята камея блестеше на врата й. Тя бе свела скромно глава, но под дългите й мигли очите й се стрелкаха дяволито в моята посока. Стисна устни и коленете ми омекнаха.