Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 41

Когато в четвъртък Деймън се прибра, Уинфийлд подаде глава от кабинета си.

— О, чудесно. Радвам се, че си тук — рече той с две чаши уиски в ръце. — Моля, елате в кабинета ми.

В ъгъла на устата на Деймън се виждаше капка кръв. Всеки друг би предположил, че се е порязал, докато се е бръснел. Внезапно уютният кабинет ми се стори задушаващ, а ъглите му още по-тъмни.

Деймън изтри небрежно устните си, вперил поглед в мен, сетне се тръсна на дивана до бъдещия си тъст не толкова като италиански граф, а по-скоро като… ами, Деймън.

— Добър вечер, сър. — Фактът, че не използваше фалшивия си акцент в тяхно присъствие, показваше колко силно е подчинил това семейство на волята си.

— Исках да поговоря с двама ви относно вашето бъдеще — поде Уинфийлд, докато подрязваше върха на пурата си.

— О, аз имам големи планове, мисля дългосрочно — заяви Деймън. — Разбира се, да живея тук, със семейството. Обичам да съм с близките си.

Гърлото ми пресъхна. Прокарах ръка през косата си, обзет от паника. За пореден път си напомних, че всъщност нямам представа какво наистина иска Деймън.

— Мисля, че ще е добре да започна самостоятелен бизнес — поде Деймън, ала в същия миг вратата на кабинета се отвори със замах и Маргарет влезе вътре.

— Папа!

Без да каже нито дума на мен или брат ми, подаде на баща си брой на днешния „Поуст“ и потупа по някаква статия.

— Прочети това.

Уинфийлд затърси очилата по джобовете си, извади ги, сложи си ги и зачете вестника.

„Фамилията Съдърланд е скандализирана, когато двама бедни ухажори отмъкнаха последните най-желани момичета Съдърланд. Синове на банкери и политици с разбити сърца, най-богатите ергени в столицата, негодуват горчиво срещу изненадващото събитие. Дали е изнудване или някакво чудо? Неназован източник, близък до семейството твърди, че…“

— О, глупости! — отсече Уинфийлд, захвърли вестника и свали очилата си. — Хората говорят какви ли не глупости.

— Ще бъдем съсипани — рече Маргарет, почти умолително, без да обръща никакво внимание на двама ни с Деймън. — Най-малкото, не можеш ли да проумееш колко зле ще се отрази на бизнеса?

— Не смяташ ли, че е по-добре да оставиш подобни разговори на мъжете? — намеси се лениво Деймън, завръщайки се към силния си италиански акцент. Но леденосините му очи я пронизваха право в главата, все едно искаше да забие куршум там. Изправих се, като застанах между него и Маргарет. Тя изглежда не забелязваше омразата му, нито опасността, която я застрашаваше.

— Разбирам загрижеността ти — присъединих се забързано. Трябваше да я убедя да изостави темата, заради самата нея. — Но повярвай ми, желая единствено добро на семейството ти.

— Всъщност ние, мъжете, тъкмо обсъждахме бизнеса — додаде Уинфийлд. — Деймън, какво казваше?

— Нуждая се само от малка сума в брой — отвърна брат ми и извърна глава, изключвайки напълно Маргарет от разговора. — Която ще ми позволи да пътувам до родната ми страна и да преговарям с търговците за износ…