Читать «Невидими изчадия» онлайн - страница 102

Преливаща от взаимодействие между шампанско и „Перкодан“, Бранди ме наблюдава.

А аз съм поразена, че не съм го забелязала преди — това, че Еви е мъж. Едра блондинка, съвсем същата, каквато е сега, но с един такъв грозен и сбръчкан, такова де, скротум.

Елис се крие от Еви и се опитва да разбере дали новоизпеченият съпруг на Еви не е отбелязан с чертичка в неговото досие на служител от нравствения отдел на специален договор. Според Елисовата гледна точка към тази история той все още е примамка трепач и сега събира доказателства, че след дългата борба може да свали всеки мъж. Всички тук си мислят, че историята е за тях. Това определено важи за всекиго по света.

О, и всичко това е отишло далече отвъд извиненията към мама и към Господ. В този момент не съжалявам за нищо. И за никого.

Не, не — всички тук направо не ги свърта да ги кремират.

Минете към горния етаж. В главната спалня чеизът на Еви е готов за опаковане. Този път съм си купила кибрит — запалвам неравния край на поканата със златни букви и я поднасям към завивките, към чеиза, към завесите. Най-сладкият миг настъпва, когато огънят завладява всичко и ти вече не си отговорна за нищо.

Вземам от банята на Еви голямо шише „Шанел № 5“, голямо шише „Джой“, голямо шише „Уайт Шолдърс“ и изливам аромата на милион цветя, окичили карнавална платформа, навсякъде из спалнята.

Огънят, сватбеният пъкъл на Еви, напипва дирята на цветята, удавени в алкохол, и ме прогонва в коридора. Това му обичам на огъня — че може да ме убие толкова бързо, колкото и всеки друг. Че не може да знае, че аз съм майка му. Толкова е прекрасен, могъщ и над всякакви чувства към всеки — това обичам аз у огъня.

Не можеш да спреш нищо от ставащото. Не можеш да го овладееш. Огънят в дрехите на Еви се разраства ли, разраства с всяка секунда и сега сюжетът се разгръща, без да го подтиквате.

И аз слизам. Стъпка-пауза-стъпка. Невидимата шоугърла. Веднъж да се случи онова, което искам. Даже по-добре, отколкото очаквах. Никой не е забелязал.

Нашият свят се носи стремглаво към бъдещето. Цветя и пълнени гъбки, сватбени гости и струнен квартет, всички заедно пътуваме нататък върху планетата Бранди Александър. В преддверието стои Принцеса Принцеса и си мисли, че все още тя командва парада.

Чувството е за пълен и върховен контрол над всичко. Минете към деня, когато всички ние ще бъдем мъртви и нищо от това няма да има значение. Минете към деня, когато тук ще има друга къща и хората, живеещи в нея, няма и да подозират, че някога сме съществували.

— Къде си ходила? — пита Бранди.

В непосредственото бъдеще, бих й отговорила.

Глава двайсет и девета

Минете към Бранди и мен — не можем да намерим Елис никъде. Еви и всичките тексаски Котрели пък не могат да намерят своя младоженец и всичките се кискат с онзи нервен смях. Коя ли шаферка е забягнала с него, питат всички. Ха-ха.