Читать «Невидими изчадия» онлайн - страница 100

Не е в нашия стил. Бранди ме поглежда. Прекалено много хора има тук.

Но посредничката вече е тук и се усмихва. С провлечен говор, равен и проточен като тексаския хоризонт, тя се представя като госпожа Ленард Котрел. И толкова се радва да се запознаем.

Котрелката прихваща Бранди за лакътя и я повежда из пищния първи етаж, докато аз чудя да се бия ли, да бягам ли.

Дай ми ужас.

Светкавица.

Дай ми паника.

Светкавица.

Това би трябвало да е майката на Еви — е, знаете как е. А това трябва да е новата къща на Еви. И се чудя как стана така, че попаднахме тук. Защо днес? Какви са шансовете?

Котрел, недвижими имоти, ни развежда покрай туидената секретарка и сватбените подаръци.

— Това е къщата на дъщеря ми. Но тя прекарва почти цялото си време в отдела за мебели в „Бръмбах“, в центъра на града. Досега се примирявахме с малките й мании, но стига вече — сега ще я омъжваме за някакво магаре.

Тя се навежда към нас.

— По-трудно беше, отколкото можете да си представите — докато се мъчехме да я задомим. Знаете ли, тя изгори последната къща, която й купихме.

До секретарката има купчина украсени със злато сватбени покани. Това са извиненията. Извинете, но не можем да присъстваме.

Извиненията като че са множко. Обаче поканите са хубави, със златни букви, с неравни краища, сгънати на три, и с изсушена теменужка вътре. Открадвам една от купчината и настигам Котрелнедвижими имоти, Бранди и Елис.

— Не — казва Бранди. — Тук има прекалено много хора. Не можем да разгледаме къщата при тези обстоятелства.

— Между нас да си остане — казва Котрелнедвижими имоти, — и най-голямата сватба на света си струва парите, щом можем да пробутаме Еви на някой клетник.

— Не искаме да ви задържаме — казва Бранди.

— Но пък — продължава Котрелката — съществува тази подгрупа „мъже“, които харесват „жени“ като Еви сега.

— Трябва да тръгваме — казва Бранди.

А Елис пита:

— Мъже, които харесват смахнати жени?

— Направо ни разби сърцата Евън в онзи ден. Идва при нас, шестнайсетгодишен, и изтърсва: „Мамо, татко, аз искам да бъда момиче“ — казва госпожа Котрел.

— Но платихме операцията — продължава тя. — Данъчните намаления са си данъчни намаления. Евън ни каза, че искал да стане световноизвестна манекенка. Започна да се нарича Еви, а аз на следващия ден отказах абонамента си за „Вог“. Реших, че това списание достатъчно е навредило на семейството ми.

— Ами честито — казва Бранди и ме задърпва към входната врата.

А Елис възкликва:

— Еви е била мъж?

Еви е била мъж. Трябва да седна някъде. Еви е била мъж. А аз видях белезите от имплантите й. Еви е била мъж. А аз съм я виждала гола в съблекалните.

Дай ми пълно, късно преразглеждане на целия ми съзнателен живот.

Светкавица.

Дай ми каквото и да е в целия този шибан свят, което е точно такова, каквото изглежда!

Светкавица!

Майката на Еви се вторачва в Бранди.

— Била ли сте някога манекенка? — пита тя. — Много приличате на една приятелка на сина ми.

— На дъщеря ви — изръмжава Бранди.