Читать «Невидими изчадия» онлайн - страница 104

Пожарът на втория етаж пълзи надолу по тапетите във фоайето, сватбените гости грабват палтата и чантите си и всичките се юрват навън с подаръците, среброто и кристала.

От килера се носи пляскането по задник.

— Млъкнете там вътре! — крясва Еви и отново се обръща към Бранди. — Може да ме тикнат за няколко години в затвора, но ти ще отидеш в пъкъла далеч преди мен!

Чува се как спусъкът щраква.

Пожарът пълзи по стените.

— Ох, божичко! Да! Исусе Христе! — крещи Елис. — Ох, Боже, свършвам!

Бранди млъква. По-голяма и по-хубава отвсякога, царствена, ядосана и обидена, сякаш всичко това е някаква огромна шега, Бранди Александър вдига великанската си длан и си поглежда часовника.

А аз сега ще стана единствено дете.

Можех да спра всичко в този миг. Можех да махна воала, да кажа истината, да спася човешки живот. Аз съм аз. Бранди е невинна. Ето моя втори шанс. Можех, преди години, да отворя прозореца на спалнята и да пусна Шейн вътре. Можеше да не се обаждам толкова пъти в полицията и да им разправям, че нещастният случай с него не е бил нещастен случай. Но ми пречи онази история как Шейн изгори дрехите ми. Как обезобразяването превърна Шейн в център на внимание. И ако сега махна воала си, ще се превърна просто в изчадие, в далеч не съвършена обезобразена жертва. Ще бъда единствено такава, каквато изглеждам. Истината, само истината и нищо друго, освен истината. Честността е най-скучното нещо на планетата Бранди Александър.

И Еви се прицелва.

— Да! — крещи Елис от килера. — Давай, здравеняко! Дай ми го! Стреляй!

Еви присвива око.

— Давай! — вие Елис. — Изстреляй го в устата ми!

Бранди се усмихва.

А аз не помръдвам.

И Еви прострелва Бранди Александър право в сърцето.

Глава трийсета

— Животът ми — казва Бранди. — Умирам и е редно пред очите ми да премине целият ми живот.

Никой тук не умира. Дай ми отричане.

Еви е изпразнила пълнителя, хвърлила е пушката и е излязла от къщата.

Полицията и Спешната помощ идват насам, а останалите сватбени гости са навън и се карат за подаръците — това от кого е и кой сега има право да си го вземе обратно. Страшна веселба.

Бранди Александър е цялата оплескана с кръв. Тя казва:

— Искам да видя живота си.

От някаква задна стаичка Елис се обажда:

— Имаш право да не казваш нищо.

Минете към мен — аз пускам ръката на Бранди. Дланта ми е топла и червена от патогените в кръвта. Пиша на горящия тапет:

Казваш се Шейн Макфарланд.

Роден си преди двайсет и четири години.

Имаш сестра, с една година по-малка.

Огънят вече поглъща първия ред.

Заразил си се с гонорея от един служител на нравствения отдел на специален договор и семейството ти те е изгонило.

Срещнал си трима травестити, които са ти платили да започнеш да променяш пола си, защото не си могъл да се сетиш за друго, което толкова силно да не желаеш.

Огънят вече поглъща втория ред.

После срещна мен.

Аз съм твоята сестра Шанън Макфарланд.

Пиша с кръв истината само минути преди огънят да я погълне.

Ти ме заобича, защото, макар и да не ме позна, знаеше, че съм ти сестра. На някакво ниво ти го разбра веднага и затова ме заобича.