Читать «Невидими изчадия» онлайн - страница 101

А аз опипвам откраднатата покана. Сватбата, сключването на брачния съюз между госпожица Евелин Котрел и господин Алън Скинър, е утре. В единайсет преди обяд, според златните букви. След това — прием в дома на булката.

След това — пожар в къщата.

След това — убийство.

Облекло — официално.

Глава двайсет и осма

Роклята, в която си разнасям задника насам-натам на сватбата на Еви, е невъзможно впита. Опъната е не по кожата, а по костите ми. Онзи зашеметяващ десен на Торинската плащаница, предимно в бяло и кафяво, драпирана и скроена така, че лъскавите червени копчета да се подават през стигмите. Освен това безкрайно дълги ръкавици от черна коприна, надиплени по ръцете ми. Токчетата ми са толкова високи, че да ти потече кръв от носа. Увивам километъра черен тюл с кристалчета на Бранди около белезите си, над лъскавия черешов пай, където навремето беше лицето ми, увивам го плътно и накрая остават да се виждат само очите ми. Изглеждам мрачно и болезнено. Внушавам чувството, че малко сме излезли извън рамките.

Да мразя Еви ми отнема повече усилия, отколкото навремето. Целият ми живот се отдалечава от всякакви причини да я мразя. Отдалечава се и от самия разум. Имам нужда от чаша кафе и хапче „Декседрин“, за да се почувствам поне смътно сърдита за нещо.

Бранди е облечена с онзи зашеметяващ костюм от Боб Маки с поличката с набор, голямото не знам си какво и тънката, тясна к’вото ще да е. Носи шапка — в края на краищата, на сватба сме. Обувките на краката й са направени от кожата на някакво животно. Оборудвана е с аксесоари, включително бижута — нали се сещате, камъни, изкопани от земята, шлифовани и издялани така, че да отразяват светлината, и инкрустирани в сплав от злато и мед, атомно тегло, претопено и изчукано с чукове — всичко това е страшно трудоемко. Цялата Бранди Александър, искам да кажа.

Елис е облечен в двуреден или знам ли какъв костюм с една цепка отзад, черен. Изглежда така, както си представяте, че ще изглеждате мъртъв в ковчега, ако сте мъж — за мен това не е проблем, тъй като Елис вече е изиграл ролята си в живота ми.

Сега Елис се перчи — доказал е, че е способен да съблазни по нещичко във всяка една категория. Не че онова бичме господин Паркър го превръща в Краля на Педерасоград, но сега е закачил на пояса си и скалпа на Еви и може би е минало достатъчно време и той може да се върне на работа, да подхване пак стария занаят в парка „Вашингтон“.

И така, вземаме откраднатата от мен покана със златни букви, Бранди и Елис гълтат по един перкодан и отиваме на Евиния прием.

* * *

Минете към единайсет часа преди обяд в пищното имение в Уест Хилс на лудата Еви Котрел, Еви с пушката, новобрачната госпожа Евелин Котрел-Скинър — все едно вече на този етап може да ми пука. И… леле, колко ослепително! Еви направо ще я сбъркаш със сватбената торта — волани и цветя на етажи, на етажи се издигат около огромния й кринолин, нагоре, все по-нагоре, чак до пристегнатата й талия, после следва огромната й тексаска гръд, бухнала над корсет без презрамки. Толкова много има по нея за украсяване — като на Коледа в хипермаркет. Отстрани на кръста й е забодена китка копринени цветя. Копринени цветя над двете уши прихващат воал, отметнат назад над тупираната й коса във всички цветове на русото. Вътре в кринолина и напращелите тексаски грейпфрути момичето се разхожда насам-натам — самостоятелна карнавална платформа.