Читать «Не стреляй дори на шега!» онлайн - страница 4

Подозираше нещо друго. Нещо особено, непознато за усвоител дори като него. В главата му се беше мярнала мисълта, че това може би е някакъв огледален свят, че тук проникваха един в друг два различни свята, като единият повтаряше другия, както матрицата оригинала. Предположението му се стори нелепо и той се постара да го забрави. Сега отново си го спомни.

Дин се изправи, разтъпка се и с доволство забеляза, че вече не усеща неравностите на почвата. Напомпаните гъвкави подметки на усвоителските му обуща бяха чудесно направени. Дин беше изпитвал хиляди пъти това чувство, но винаги го изживяваше със свежестта на усещането от първа разходка с тях. Това чувство беше постоянно и към другите вещи, към животните и растенията, към вятъра и звездите, към всичко, което го заобикаляше, към всичко, което се изпречваше на пътя му. Дин дори не помисляше колко много му помагаше детската първичност на възприятието да бъде един съвършен усвоител.

Само тези стажанти го дразнеха. Бяха му дошли до гуша.

Искаха да се шегуват. Те още не познаваха истински бремето на човешката отговорност към чуждия свят. И навярно скришом му се надсмиваха. Смятаха го за буквояд, за затъпял сухар с кретенското въображение на древен компютър…

Ех, миличките, да ми паднете на друго място, да видите, как ще се пошегувам с вас, какъв главозамайващ фарс ще ви изиграя, как…

Изображението се появи внезапно и мигновено.

Гола каменлива повърхност, купища морени, издълбана от ерозията като с бръчки почва, хилави ниски храсти, тъмнеещ в дълбочината силует на горичката… Дин знаеше, че там всяко камъче, всеки лист, всяка прашинка съответства на отсамните. Цялата картина беше копие на света, в който се намираше самият той.

И точно срещу него, на същото място, стоеше един друг Дин. Един човек с великолепно сърце, еластични мускули и издръжливо тяло. Очите му бяха по-зорки от соколови, умът — по-гъвкав от тетивата на аборигенски лък. Един съвършен усвоител, който знаеше всичко и можеше всичко.

Дин тръсна глава. Глупости, това беше безплътно копие. Игра на светлината.

Фигурата повтори едновременно с него движението.

Дин инстинктивно вдигна ръка. Другият Дин също вдигна ръка. В дланта си той стискаше пушка.

Усвоителят се погледна и занемя от изненада. Защо беше свалил оръжието си?

Зад гърба му, от мястото, където беше оставил стажантите, екна дружен смях.

Звукът проникна в сърцето му и го ужили.

Нещо се отприщи в съзнанието му. Заля го бързострелният поток на спомените. В един миг той изживя отново всичко — непознатите планети, премеждията, търпеливото търсачество… И той осъзна, че през всичките тези месеци, през всичките тези години беше потискал нещо в себе си.

По дяволите, нямаше ли право веднъж да си позволи волност? Да си направи поне една-единствена шега?