Читать «Не стреляй дори на шега!» онлайн - страница 5
Тошо Лижев
Защо не. Беше толкова просто. Нали никой никога не му е забранявал да се поглуми над
Това, разбира се, е игра на светлината. Мираж. Зад невидимото огледало — знаеше го добре, защото беше минавал оттам — имаше само камънаци, пустош километрична. Познаваше този свят. Беше го обходил и проучил, беше уверен, че няма да навреди никому и няма да уплаши никого.
Дин опря приклада в рамото си и се прицели в другия Дин.
Другият Дин също се прицели.
Отекна изстрел.
Тетивата се скъса.
— Командор! Командооор!…
Бързо-бързо затупкаха десет чифта крака… Десет мъжки лица се надвесиха над тялото на усвоителя.
— Мъртъв е.
— Колко време е нужно да повикаме Спасителната служба и да го отнесем на базата?
— Два-три часа. В най-добрия случаи. Ако няма друго произшествие…
— Ще успеем. Той трябва да живее!
— Ще живее. Три часа са дреболия за новия модел възкресители. Регенерацията…
— Пипнете дулото! Невероятно… Дин е стрелял.
— Но ние чухме само един изстрел!
Стажантите объркано се огледаха.
На стотина-двеста метра срещу тях стояха десет души.
Стажантите вдигнаха ръце за поздрав. И понеже държаха пушки, им се стори, че тези отсреща се прицелват в тях.
Десетте затвора щракнаха като един.
— Не стреляйте! — Извика някой. — Това не е шега… Ако все пак ни убият, след три ча̀са ще пристигне спасителната ракета, ще ни възкресят…
Един по един свалиха оръжието.
Десетимата отсреща също свалиха пушките. По редицата премина въздишка на облекчение.
Тогава забелязаха, че и другите са в униформи на усвоители. В краката им беше разпростряно тялото на друг усвоител. Той беше мъртъв. Трябваше да спасяват още един човек — тази проста и нелепа мисъл премина през главите на всички десетима стажанти.
Но те вече не бяха стажанти. Практиката беше свършила.
— На тази планета всичко започваше отново…
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Българска фантастика. Антология
Българска. Първо издание
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1976
Съставители: Станка Пенчева, Любен Дилов, Огнян Сапарев
Редактор: Огнян Сапарев
Художник: Минчо Панайотов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16556]
Последна редакция: 2010-07-07 21:30:00
