Читать «Не поглеждай назад» онлайн - страница 2
Карин Фоссум
— Накъде си тръгнала с тази количка? По склона Шифер ли?
— Да — кимна тя. — Живея на улица „Гранит“.
— Ще ти дотежи. Какво има вътре?
— Елисе — отвърна тя и вдигна куклата.
— Добре — усмихна се широко шофьорът. Сега устата му изглеждаше по-хубава.
После той се почеса по главата и разчорли сплъстената си коса, която растеше на дебели валма, все едно са листа на ананас.
— Мога да те закарам — предложи мъжът. — Отзад има място за количката.
Рагнхил се замисли. Вторачи се към дългия и труден за изкачване склон Шифер. Той дръпна ръчната спирачка и хвърли поглед към задната част на микробуса.
— Мама ме чака — обясни Рагнхил.
Нещо в главата й издрънча, но тя не разбра какво.
— Ще се прибереш по-бързо, ако те закарам.
Аргументът сложи край на колебанията й. Рагнхил беше практично момиченце. Заобиколи микробуса с количката си, а шофьорът слезе, отвори й задната врата, вдигна количката с една ръка, а после и самата Рагнхил.
— Стой отзад и дръж количката, иначе ще се клатушка напред-назад.
Отново се върна отпред, качи се и освободи спирачката.
— Всеки ден ли изкачваш склона? — погледна я той в огледалото.
— Само когато ходя на гости на Марте. Снощи спах при нея.
Изпод завивката на куклата тя извади тоалетна чантичка на цветчета и я отвори. Установи, че всичко си е на мястото: нощницата със снимка на Нала, четка за зъби и четка за коса. Микробусът подскочи над поредния „легнал полицай“. Мъжът постоянно гледаше в огледалото.
— Виждал ли си такава четка за зъби? — попита Рагнхил и му я показа.
Четката имаше крачета.
— Не! — въодушевено отвърна той. — Откъде я имаш?
— Тате ми я купи. Ти нямаш ли такава?
— Ще си пожелая за Коледа.
Най-сетне преминаха и последния „легнал полицай“ и той превключи на втора скорост. Чу се неприятно стържене. Момиченцето седеше на пода на микробуса и стискаше количката. „Страшно сладко момиченце — помисли си той, — с красив червен анцуг, прилича на узряла ягодка.“ Подсвирна си и се почувства като господар, седнал зад волана в големия микробус, в който се возеше момиченцето. Наистина беше господар.
* * *
Селцето се намираше в най-ниската част на долина, във вътрешността на фиорда, сгушено в полите на планината, сякаш във вдлъбнатина в речно дъно, където водата стои неподвижна. А, както знаем всички, само течащата вода е чиста. Селцето беше доведено дете на общината; всички пътища към него бяха неописуемо лоши. Много рядко се случваше някой автобус да реши да спре до затворената млекарна и да качи хора, за да ги закара до града. На връщане ставаше още по-лошо.
Планината, по-скоро сивото възвишение, не представляваше никакъв интерес за местни, затова пък отдалеч идваха туристи, привлечени от редките минерали и от разнообразната и уникална флора. В тихи дни от възвишението се чуваше леко дрънчене. Някои подозираха, че там странстват призраци. В действителност звукът идваше от пасящите овце. Околните хребети прозираха през мъглата подобно на меко кече, покрито с ефирни, прозрачни воали. Конрад Сейер проследи с пръст главния път по картата. Наближаваха колело. Полицай Карлсен шофираше, оглеждаше внимателно полята и следваше указанията.