Читать «Не поглеждай назад» онлайн - страница 2

Карин Фоссум

— Накъде си тръгнала с тази количка? По склона Шифер ли?

— Да — кимна тя. — Живея на улица „Гранит“.

— Ще ти дотежи. Какво има вътре?

— Елисе — отвърна тя и вдигна куклата.

— Добре — усмихна се широко шофьорът. Сега устата му изглеждаше по-хубава.

После той се почеса по главата и разчорли сплъстената си коса, която растеше на дебели валма, все едно са листа на ананас.

— Мога да те закарам — предложи мъжът. — Отзад има място за количката.

Рагнхил се замисли. Вторачи се към дългия и труден за изкачване склон Шифер. Той дръпна ръчната спирачка и хвърли поглед към задната част на микробуса.

— Мама ме чака — обясни Рагнхил.

Нещо в главата й издрънча, но тя не разбра какво.

— Ще се прибереш по-бързо, ако те закарам.

Аргументът сложи край на колебанията й. Рагнхил беше практично момиченце. Заобиколи микробуса с количката си, а шофьорът слезе, отвори й задната врата, вдигна количката с една ръка, а после и самата Рагнхил.

— Стой отзад и дръж количката, иначе ще се клатушка напред-назад.

Отново се върна отпред, качи се и освободи спирачката.

— Всеки ден ли изкачваш склона? — погледна я той в огледалото.

— Само когато ходя на гости на Марте. Снощи спах при нея.

Изпод завивката на куклата тя извади тоалетна чантичка на цветчета и я отвори. Установи, че всичко си е на мястото: нощницата със снимка на Нала, четка за зъби и четка за коса. Микробусът подскочи над поредния „легнал полицай“. Мъжът постоянно гледаше в огледалото.

— Виждал ли си такава четка за зъби? — попита Рагнхил и му я показа.

Четката имаше крачета.

— Не! — въодушевено отвърна той. — Откъде я имаш?

— Тате ми я купи. Ти нямаш ли такава?

— Ще си пожелая за Коледа.

Най-сетне преминаха и последния „легнал полицай“ и той превключи на втора скорост. Чу се неприятно стържене. Момиченцето седеше на пода на микробуса и стискаше количката. „Страшно сладко момиченце — помисли си той, — с красив червен анцуг, прилича на узряла ягодка.“ Подсвирна си и се почувства като господар, седнал зад волана в големия микробус, в който се возеше момиченцето. Наистина беше господар.

* * *

Селцето се намираше в най-ниската част на долина, във вътрешността на фиорда, сгушено в полите на планината, сякаш във вдлъбнатина в речно дъно, където водата стои неподвижна. А, както знаем всички, само течащата вода е чиста. Селцето беше доведено дете на общината; всички пътища към него бяха неописуемо лоши. Много рядко се случваше някой автобус да реши да спре до затворената млекарна и да качи хора, за да ги закара до града. На връщане ставаше още по-лошо.

Планината, по-скоро сивото възвишение, не представляваше никакъв интерес за местни, затова пък отдалеч идваха туристи, привлечени от редките минерали и от разнообразната и уникална флора. В тихи дни от възвишението се чуваше леко дрънчене. Някои подозираха, че там странстват призраци. В действителност звукът идваше от пасящите овце. Околните хребети прозираха през мъглата подобно на меко кече, покрито с ефирни, прозрачни воали. Конрад Сейер проследи с пръст главния път по картата. Наближаваха колело. Полицай Карлсен шофираше, оглеждаше внимателно полята и следваше указанията.