Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 260

— Трябва да намеря къде държи повърнатото — казах. — Ако се отърва от него и разобличим още нейни лъжи…

— Трябва да прегледаме дневника — намеси се Го. — Писала е седем години! Не може да няма несъответствия.

— Помолихме Ранд и Мерибет да го прегледат и да ни кажат дали нещо им прави впечатление — осведоми ни Бони. — Досещате се как го приеха. Мерибет щеше да ми избоде очите.

— Ами Жаклин Колингс, Боби О’Хара или Хилари Ханди? — попита Го. — Те всички познават истинската Ейми. Би трябвало от там да излезе нещо.

— Не е достатъчно — поклати глава Бони. — Те не са толкова благонадеждни като Ейми. Дължи се на общественото мнение, но в момента точно от това се интересува най-много полицията — от общественото мнение.

Имаше право. Жаклин Колингс се бе появила в няколко предавания по кабеларките, твърдеше, че синът й е невинен. Винаги започваше уверено, но майчината обич работеше против нея: скоро всички я възприемаха като скърбяща жена, която иска да вярва само най-хубави неща за сина си, и колкото повече я съжаляваха водещите, толкова по-остра и озлобена ставаше тя и губеше симпатиите на хората. Бързо я отписаха. Боби О’Хара и Хилари Ханди ми се обадиха бесни, че Ейми е останала ненаказана, и бяха твърдо решени да разкажат историята й, обаче никой не искаше да слуша някакви двама бивши. Имайте търпение, уверявах ги, работим по въпроса. Аз, Хилари, Боби и Жаклин рано или късно щяхме да постигнем своето. Внушавах си, че го вярвам.

— Ами ако използваме поне Анди? — попитах. — Ако я накараме да свидетелства, че там, където Ейми е скрила следите, са все места, където двамата с нея сме правили секс? Анди е благонадеждна, хората й вярват.

След завръщането на Ейми Анди отново беше станала предишното ведро същество. Знам го само от случайните снимки по таблоидите. От тях научих, че излиза с някакво момче на нейната възраст, симпатичен младеж с чорлава коса и неизменно висящи на шията му слушалки. Най-хубавото заглавие: „Любовта открива Анди Харди!“ — игра на думи с филм от 1938 година с Мики Руни, която малцина могат да уловят. Изпратих й есемес: „Съжалявам. За всичко“. Не ми отговори. Браво на нея. Казвам го искрено.

— Съвпадение — сви рамене Бони. — Странно съвпадение, но… не е достатъчно впечатляващо, за да продължим напред. Не и в тази обстановка. Трябва да измъкнеш нещо полезно от жена си, Ник. Ти си единственият ни шанс.

Го тръсна кафето си върху масата.

— Не мога да повярвам, че водим този разговор — каза тя. — Ник, не искам да продължаваш да живееш в тази къща. Ти не си ченге под прикритие. Не е твоя работа. Живееш с убийца! Махни се, по дяволите! Съжалявам, но на кого му пука, че тя е убила Деси? Не искам да убие теб. Някой ден току-виж си загорил сиренето й на скарата, а после телефонът ми ще звънне и ще ми съобщят, че си паднал от покрива или нещо подобно. Махни се оттам.

— Не мога. Още не. Тя никога няма да ме пусне, твърде много й харесва тази игра.

— Тогава престани да я играеш.