Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 259

Извих вежди — колко интересно, разказвай още.

— Ти ме попита един ден, а аз не ти отговорих… държах се грубо. Бях сигурна, че си невинен, а после… всичко сочеше, че не си, и аз се ядосах. Че съм се заблудила. Затова изобщо не исках да споменавам името на дъщеря си пред теб.

Тя отхапа от вафлата си и я поля с още сироп.

— Казва се Миа.

— Ами благодаря ти — казах.

— Не, това са… глупости. — Тя въздъхна силно нагоре и бретонът й се размърда. — Искам да кажа: знаех, че Ейми те е натопила. Знам, че е убила Деси Колингс. Сигурна съм. Просто не мога да го докажа.

— Какво правят всички останали, докато ти работиш по случая? — попита Го.

— Няма случай. Те продължиха напред. Гилпин съвсем го изостави. На мен ми наредиха от високо: затвори това дело. Приключи го. Националните медии ни представиха като невероятни наивници и глупаци. Безсилна съм, ако не ми дадеш нещо, Ник. Имаш ли нещо?

— Всичко, което имаш и ти — свих рамене. — Тя ми призна обаче…

— Признала ти е? По дяволите, Ник, ще ти сложим подслушвател.

— Няма да стане. Няма да стане. Тя предвижда всичко. Идеално познава полицейския подход. Тя проучва всичко, Ронда.

Бони си сипа още сироп — вафлите й плуваха в лепкаво синьо море. Боднах яйцето си с вилицата и завъртях, размазах слънцето.

— Подлудяваш ме, когато ме наричаш Ронда.

— Проучва, госпожо детектив Бони.

Тя отново духна нагоре — ядосаната въздишка, от която бретонът й мърдаше. Отхапа от палачинката.

— Сега бездруго не бих могла да взема подслушвател.

— Хайде стига, все нещо трябва да може да се направи — обади се Го. — Ник, защо стоиш в тази къща, по дяволите, ако не можеш да се докопаш до нещо?

— Нужно е време. Трябва отново да спечеля доверието й. Да започне отново да ми доверява разни неща, когато не сме чисто голи…

Бони разтри очи и се обърна към Го:

— Да питам ли изобщо?

— Винаги говорят чисто голи под душа и водата тече. Не може ли да подслушвате някак и душа? — попита Го.

— Тя ми шепти в ухото под струята — поясних.

— Наистина проучва всичко — съгласи се Бони. — Ама наистина. Претърсих колата, с която се появи, ягуара на Деси. Накарах ги да претърсят багажника, където според нея я е държал, когато я отвлякъл. Допусках, че няма да намерим нищо и ще я уличим в лъжа. Търкаляла се е в багажника, Ник. Кучетата надушиха миризмата й. И намерихме три дълги руси косъма. Дълги руси косъма. Нейни — отпреди да се подстриже. Как го е направила…

— Предвижда. Сигурна съм, че ги е държала в пликче, в случай че се наложи да ги остави някъде, за да ме уличи.

— Мили боже, представяш ли си тази жена да ти е майка? Никога няма да можеш да я излъжеш, винаги ще е няколко крачки пред теб.

— Бони, а представяш ли си да я имаш за съпруга?

— Ще се огъне — увери ме Бони. — На даден етап ще се огъне.

— Няма — казах. — Не може ли просто да се изправим пред голямото жури? Моята дума срещу нейната.

— Можеше да се получи, ако ти беше по-благонадежден — отговори Бони. — А твоята благонадеждност се дължи на Ейми. Тя лично те реабилитира. И пак тя може да промени това. Ако разгласи историята с антифриза…