Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 262

Ще озаглавя книгата „Невероятно“. Ще предизвикам огромно учудване, смайване. Мисля, че това обобщава историята ми.

Ник Дън

Осем седмици след завръщането

Намерих повръщаното. Беше го скрила в един буркан в дъното на фризера, в кутия с кълнове. Кутията беше цялата заскрежена, сигурно е там от три месеца. Знам, че това е шегата й със самата нея — Ник няма да яде зеленчуци, Ник никога не чисти хладилника, Ник никога няма да потърси там.

Обаче Ник го направи.

Оказва се, че Ник умее да чисти хладилника и дори знае как да го размразява: излях цялата гадория в канала и оставих буркана, за да го види.

Тя го хвърли в боклука. Не обели нито дума.

Нещо не е наред. Не знам какво е, но нещо изобщо не е наред.

* * *

Животът ми заприличва на епилог. Танър е поел нов случай — певец от Нашвил открил, че жена му изневерява, на следващия ден тялото й било намерено в контейнер за смет близо до дома им, а до него — чук с неговите отпечатъци. Танър използва мен като защитна стратегия. „Знам, че положението изглежда зле, но същото важеше и за Ник Дън, а знаете какво се оказа.“ Едва ли не го усещам как ми намига през обектива на камерата. От време на време ми изпраща по някой есемес: „Добре ли си?“ или „Нещо?“.

Не, нищо.

Бони и Го тайно се срещат в кафенето с палачинките, където пресявахме мръсния пясък от историята на Ейми, опитвайки се да намерим нещо полезно. Прегледахме дневника — по възможно най-старомодния начин. Хващахме се дори за най-дребни подробности като: „Тук споменава за Дарфур, това беше ли изобщо на дневен ред през 2010?“. (Да, намерихме изрезка от вестник от 2006 година, в която Джордж Клуни го обсъжда.) Или собствената ми най-голяма глупост: „Ейми се шегува в написаното през 2008 година за това, че е убила някакъв скитник, обаче имам усещането, че шегите с мъртвите скитници не бяха на мода преди 2009-а“. На което Бони отговори само: „Подай ми сиропа, изрод такъв“.

Хората се отдръпнаха, продължиха да си живеят живота. Бони остана, Го остана.

* * *

И тогава се случи нещо. Баща ми най-сетне умря. През нощта, в съня си. Някаква жена го нахранила за последен път с лъжичка в устата, седяла на леглото му до последния му дъх, измила го, след като издъхнал, и ми се обади да ми съобщи новината.

— Беше добър човек — каза тя апатично и със съвсем леко доловимо състрадание.

— Не, не беше — отговорих и тя се засмя така, все едно не го беше правила от месец.

Мислех, че ще се почувствам по-добре, когато този човек изчезне от земята, но всъщност в гърдите ми зейна огромна и плашеща празнина. През целия си живот се бях сравнявал с баща си, а сега него го нямаше и ми беше останала само Ейми. След скромната, прашна и самотна служба не останах у Го, а се прибрах с Ейми и я притиснах към себе си. Точно така, прибрах се у дома с жена си.