Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 258

* * *

Да, разследването приключва. Обаче Невероятната Ейми изобщо не е приключила. Издателят на родителите ми сконфузен ги е помолил за още една книжка от поредицата и те са се договорили за хубавичка тлъста сума. Отново окупират моето съзнание и печелят пари за себе си. Днес сутринта си заминаха от Картидж. Твърдят, че било важно двамата с Ник да останем малко самички, за да заздравеят раните ни. Но аз знам истината. Искат да се залавят за работа. Казаха ми, че опитвали да напипат „верния тон“. Тонът, който казва: дъщеря ни беше отвлечена и многократно изнасилвана от едно чудовище, което накрая намушкала с нож… но това за нас е просто начин да спечелим малко пари.

Пет пари не давам дали ще успеят да възстановят жалката си империйка, защото всеки ден някой ми се обажда с предложение да разкажа своята история. Моята история — моята, моята, моята. Просто трябва да избера най-добрата оферта и да започна да пиша. Просто Ник трябва да е на същата вълна, та и двамата да сме на едно мнение за финала на историята. Щастлив край.

Знам, че в момента той не ме обича, но ще ме обикне. Трябва да вярвам в това. Преструвай се, докато успееш, нали така казват. Засега се държи като предишния Ник, аз се държа като предишната Ейми. От времето, когато бяхме щастливи. Когато не се познавахме толкова добре като сега. Вчера стоях на задната веранда и наблюдавах как слънцето изгрява над реката, обгърнала тялото си с ръце на лекия септемврийски хлад, а когато се обърнах, Ник ме изучаваше с поглед от прозореца на кухнята и въпросително вдигна към мен чаша кафе: искаш ли? Кимнах и след малко той застана до мен, въздухът миришеше на влажни листа, двамата пиехме кафе заедно, съзерцавахме водата и отново се чувствахме нормално и добре. Той още не иска да спи с мен. Ляга си долу в стаята за гости и заключва вратата. Но някой ден ще го победя, ще го хвана неподготвен, няма да има сили да се бори и ще дойде в леглото с мен. А посред нощ ще се обърна с лице към него и ще се притисна към тялото му. Ще се вкопча в него като виеща се лиана, докато не нахлуя във всяка негова част и не я направя своя.

Ник Дън

Шестнайсет дни след завръщането

Ейми си въобразява, че контролира нещата, но много греши. Или по-скоро — много ще сгреши.

Бони, Го и аз действаме съвместно. Ченгетата, ФБР — никой друг вече не се интересува от мен. Вчера обаче Бони най-неочаквано ми се обади. Дори не се представи, когато вдигнах, а започна като стар приятел: „Да те изведа на кафе?“. Взех Го и отидохме да се видим с нея в сладкарницата за палачинки, седнали до редиците с конфитюри: червени, сини, кехлибарени, розови, преструващи се на естествени природни цветове. Бони поръча вафли с боровинки и ги заля с електриковосин сироп.

Тя вече беше в сепарето, когато пристигнахме, стана и се усмихна колебливо. Пресата страшно я мачкаше. Поколебахме се дали да се ръкуваме, или да се прегърнем неловко. Накрая Бони просто кимна.

Първото, което ми каза, беше:

— Имам една дъщеря. На тринайсет години. Казва се Миа. Кръстена е на Миа Хам. Роди се в деня, когато спечелихме Световната купа. Затова се казва така.