Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 257

— Ще трябва отново да опиташ да ме обичаш — казвам му. На сутринта, след като едва не ме уби. Новинарските екипи бяха навън. Мъж с глас на тенор разказваше, че ходи с някакво момиче от три месеца и че го завел в „Хаустънс“, колко романтично. С Ник се престорихме, че не чуваме.

— Прощавам ти за снощи — казвам. — И двамата бяхме под огромен стрес. Но сега ще трябва отново да се постараеш.

— Знам.

— Нещата трябва да се променят.

— Знам.

Всъщност не знае. Но ще разбере.

Родителите ми ни посещават всеки ден — Ранд, Мерибет и Ник ме отрупват с внимание. С възглавници. Всички ми предлагат възглавници: всички действаме под масовата психоза, че изнасилванията и помятането завинаги са ме направили деликатна и многострадална. Че костите ми са станали трошливи — че трябва нежно да ме носят в дланта си, иначе ще се счупя. Затова вдигам крака на прословутата отоманка и пристъпвам внимателно по пода на кухнята, където преди време изтече кръвта ми. Всички трябва добре да се грижат за мен.

Но ми е странно напрегнато да гледам Ник с други хора. Той като че ли всеки момент ще се изпусне — сякаш в дробовете му напират думи за мен, обвинителни думи. Съзнавам, че се нуждая от Ник. Наистина се нуждая от него да потвърди историята ми. Да престане да отрича и да признае, че е бил той: кредитните карти, стоките в бараката, увеличаването на застраховката. Иначе несигурността завинаги ще остане в мен. Имам само няколко слаби места и те все са хора. Полицията, ФБР продължават да ровят в историята ми. Сигурна съм, че на Бони адски ще й хареса да ме арестува. Обаче те толкова здраво се оплетоха преди, направиха се на такива глупаци, че не могат да ме пипнат, освен ако нямат доказателства. А те нямат. Имат Ник, който продължава да се кълне, че не е направил нещата, които аз се кълна, че е направил, а това не е много, обаче е повече, отколкото ми се иска.

Подготвена съм дори какво ще правя, ако евентуално приятелчетата ми от планината, Джеф и Грета, се появят и потърсят заслуги или пари. Вече съм казала на полицията: Деси не ме закара направо в къщата си. Няколко дни ме държа вързана и със запушена уста — мисля, че бяха няколко дни — в стая в някакъв мотел. Или пък апартамент? Не съм сигурна, всичко ми е като мътилка. Освен това бях уплашена и натъпкана със сънотворни. Ако Грета и Джеф покажат низките си смотани физиономии и някак убедят ченгетата да отидат да претърсят убежището ми, където ще намерят мои отпечатъци или коса, е тогава част от загадката ще бъде разрешена. А останалото ще бъде просто техни лъжи.

Така че Ник наистина е единственият проблем и аз скоро ще го върна на своя страна. Постъпих умно, не оставих никакви следи. Полицията може и да не ми повярва изцяло, но нищо няма да предприеме. Знам го от сприхавия тон на Бони — отсега нататък тя няма да може да се отърси от раздразнението си, а колкото повече се дразни, толкова по-малко внимание ще й обръщат хората. Бездруго все повтаря безумната си версия за някакъв откачен замисъл. Всички я смятат за параноичка.