Читать «Не казвай сбогом» онлайн - страница 241

— Значи е… съвпадение?

— Тези места бяха важни за нас — каза тя. Една сълза се плъзна по лицето й. — Твоят кабинет, където се възроди страстта ти към журналистиката.

Изсумтях.

— Ханибал, където най-сетне разбрах колко много означава за теб този район. Къщата на баща ти — да се изправиш пред човека, който толкова силно те е наранил. Къщата на майка ти, където сега живее Го, двете жени, които са те превърнали в толкова свестен човек. Но… не се учудвам, че ти се е приискало да споделиш тези места с някого… — наведе глава тя, — в когото си се влюбил. Винаги ти е харесвало да повтаряш.

— Добре, защо на всяко от тези места имаше дребни следи, които ме уличаваха в убийството ти? Бикини, чантата ти, дневникът ти. Обясни ми дневника, Ейми, с всички лъжи в него.

Тя само се усмихна и поклати глава, сякаш й е мъчно за мен.

— Всичко мога да обясня — каза.

Вгледах се в мокрото от сълзи лице и после сведох очи към кръвта.

— Ейми, къде е Деси?

Тя отново поклати гласа с тъжна усмивка.

Запътих се да звънна в полицията, но почукването на вратата ми показа, че ченгетата вече са тук.

Ейми Елиът Дън

Нощта на завръщането

Спермата на Деси все още е в мен след последния път, когато ме изнасили, затова медицинският преглед минава добре. Следите от въжета по китките ми, наранената ми вагина, синините ми — тялото, което им предоставих, са като по учебник. По-възрастен лекар с влажен дъх и дебели пръсти осъществява мануалния преглед — стърже и хрипти, а детектив Ронда Бони държи ръката ми. Все едно са ме стиснали студените нокти на птица. Изобщо не ми въздейства утешително. Веднъж, когато си мисли, че не я гледам, тя дори се усмихва. Адски се радва, че в крайна сметка Ник не е лошият. Да, всички жени в Америка могат да въздъхнат облекчено.

Изпратиха полицаи в дома на Деси, където го намериха гол и изтощен, със слисано изражение, все още с няколко мои кичура коса между пръстите и в подгизнало от кръв легло. Ножът, който използвах за него и за моите въжета, ще бъде наблизо на пода, където го хвърлих, когато тръгнах боса, без да взема нищо от къщата освен ключовете — за колата, за портата, качих се, цялата омазана с кръвта му, в неговия ретро „Ягуар“ и се върнах като избягал домашен любимец обратно у дома при съпруга си. Бях се превърнала в животно — не мислех за нищо друго, освен да се върна при Ник.

Възрастният лекар ми съобщава добрата новина, че не ми е нанесена трайна вреда и няма нужда от кюртаж — пометнала съм много рано. Бони продължава да стиска ръката ми и да мърмори: „Мили боже, преживели сте ужасно много, но бихте ли могли да отговорите на няколко въпроса?“. Светкавично мина от съболезнованията към деловите задачи. Според мен грозните жени обикновено са или прекалено почтителни, или невероятно груби.

Вие сте Невероятната Ейми и сте оцелели след жестоко отвличане и многократно изнасилване. Убили сте насилника си и сте се върнали при съпруга си, за когото сте разбрали, че ви изневерява. Вие: