Читать «Нашите предци» онлайн - страница 78

Това бяха безполезни притеснения, защото жителите на Омброза се смееха на претенциите на баща ни, а благородниците го мислеха за луд. Сега сред тях вземаше връх обичаят да живеят във вили на привлекателни места, не във феодални замъци, а това значеше да живеят като обикновени граждани, за да избегнат скуката. Кого го беше грижа за някогашното херцогство Омброза? Хубавото на Омброза бе, че бе дом за всички и за никой: маркизите Ондарива имаха известни права върху нея, те бяха господари на почти всички земи наоколо, но отколе свободна, общината плащаше данъци на Генуезката република; ние можехме да живеем спокойно на земите, които бяхме наследили, и на онези, дето бяхме купили евтино от общината в момент, когато тя бе затънала в дългове. Какво повече можеше да се иска? Наоколо се беше установило едно малко благородническо общество с вили и паркове чак до морето. Всички живееха весело, като си разменяха визити и ходеха на лов, с малко средства и се ползваха от почти същите блага като обитателите на кралския двор, но без задълженията и разходите, неизбежен спътник на живота в столицата и на участието в държавните дела. На баща ни обаче тези неща не му харесваха, той се чувстваше господар, лишен от власт, и бе скъсал всички връзки с благородниците в съседство (майка ни, нали си беше чужденка, нямаше никакви контакти). Това си имаше своите предимства — не посещаваха никого, като по този начин спестяваха доста разноски и маскираха оскъдицата на финансите ни.

Не може да се каже, че с народа на Омброза поддържаха по-добри отношения; знаете какви са хората тук — твърде ограничени, загрижени само за своите дела. По това време бяха започнали да доставят лимони за лимонада, подсладена със захар, която добре се продаваше, предимно на богатите. Засадиха навсякъде лимонови дръвчета и възстановиха пристанището, съсипано от набезите на пиратите преди много време. Живеейки по средата между Генуезката република, владенията на краля на Сардиния, Френското кралство и епископските територии, търгуваха с всички и не се интересуваха от нищо, само да не бяха данъците, които дължаха на Генуа и които ги караха всяка година да се потят обилно в деня на събирането им и да нападат бирниците на Републиката.

Когато избухваха тези безредици, барон Ди Рондо неизменно се надяваше, че едва ли не ще дойдат да му поднесат короната на дук. Той излизаше на площада и предлагаше своето покровителство на жителите на Омброза, но всеки път бе принуден бързо-бързо да избяга под градушка от гнили лимони. Тогава казваше, че както обикновено срещу него е устроен заговор от страна на йезуитите, защото си беше втълпил, че между него и тях се води война на живот и смърт и Орденът не мисли за друго, освен как да му напакости. Всъщност имаше раздори заради една градина, за която претендираше и Исусовата дружина, и нашето семейство. Разгоря се спор и баронът, по онова време в добри отношения с епископа, беше успял да отдалечи съседното провинциално отче от територията на епархията. Оттогава баща ни беше сигурен, че Орденът праща свои агенти да кроят покушения срещу живота и правата му, и от своя страна се опитваше да събере опълчение от довереници, които да освободят епископа, който според него бе станал пленник на йезуитите. Даваше подслон и защита на всички, които заявяваха, че са преследвани от йезуитите, затова и беше избрал за наш духовен баща онзи полуянсенист, който витаеше в облаците.