Читать «Нашите предци» онлайн - страница 224

— О, не, кажете ми, и моето легло ли намирате такова?… — запита вдовицата.

— Разбира се, вашето легло е легло на царица, по-изящно от всяко друго по цялата императорска земя. Но позволете ми, аз, който желая да ви гледам заобиколена само от неща, във всичко достойни за вашата личност, да се отнеса критично към тази гънка например…

— Ах, тази гънка! — възкликна Присцила, и тя вече обзета от страстното желание за съвършенство, което измъчваше Аджилулфо.

Разхвърляха леглото, като вдигнаха постелките една по една; откриха, че тук-там има грапавини, и обвиниха прислугата, задето на някои места бе изпънала много покривките, а на други отпуснала краищата; цялото това изследване сякаш беше ту пронизваща болка, ту извисяване към небесата.

След като разхвърляха леглото чак до сламеника, Аджилулфо започна да го подрежда според правилата. Тази работа изисква майсторство и досетливост, не бива да се поставя наслуки нищо. Той обясняваше многословно на вдовицата всички тия похвати, но все имаше нещо, което не му харесваше, и тогава започваше пак отначало.

Откъм другите крила на замъка отекна вик — или по-скоро някакво мучене, неудържим рев.

— Какво става? — подскочи Присцила.

— Нищо, това е гласът на моя оръженосец — отвърна Аджилулфо.

Към този вик се прибавиха други по-силни крясъци — сякаш въздишки до небето.

— А сега това пък какво ли е? — запита се Аджилулфо.

— О, това са момичетата — рече Присцила, — играят си, ех, младост!

Те продължиха да оправят леглото, като от време на време даваха ухо на нощните шумове.

— Гурдулу вика…

— Каква врява вдигат тези жени!..

— Славеят пее…

— Свири щурец…

Сега леглото беше приготвено безупречно. Аджилулфо се обърна към вдовицата. Тя беше гола: дрехите й невинно се бяха свлекли на пода.

— На голите дами се препоръчва — заяви Аджилулфо, — като най-висше удоволствие, да се притиснат в обятията на воин в бойни доспехи.

— Браво! На мен ли ги разправяш тия? Аз да не съм вчерашна! — извика Присцила, скочи и се хвърли върху Аджилулфо, като обви крака и ръце около бронята му.

Тя се потруди да опита всички начини, по които може да се прегръщат доспехи, а после отмаляла се пъхна в леглото.

Аджилулфо коленичи до главата й.

— Косите — рече той.

Присцила се бе съблякла, без да разплете високата прическа на черната си грива. Аджилулфо започна да обяснява каква роля играе разпуснатата коса в порива на чувствата.

— Да опитаме!

С уверени и деликатни движения на железните си ръце той развали бавно кулата от плитки на главата й и разпусна косите й по раменете и гърдите.

— Обаче — добави той — сигурно е по-хитър оня, който предпочита дама с голо тяло и изящно причесана коса, украсена с воали и диадеми.

— Тогава да опитаме и това?

— Аз ще ви среша. — Той започна да я реши и показа цялото си майсторство да сплита плитки, да ги навива и да ги забожда на главата с фуркети. Направи й разкошна грациозна прическа с воали. Така измина цял час, ала когато й поднесе огледало, Присцила се смая — никога не беше се виждала толкова хубава.