Читать «Направление неизвестно» онлайн - страница 9

А този човек се владееше напълно. Имаше лице на играч на покер, който знае какво и защо върши; лице на човек, който не би се измамил да каже повече, отколкото смята за необходимо.

Джесъп любезно се обърна към него:

— С какво можем да ви бъдем полезни?

— Дойдох да попитам дали нямате някакви новини за Томас Бетъртън, който изчезна наскоро почти сензационно. Знам, че не може да се вярва на всичко, което пишат по вестниците, и затова питам откъде мога да получа надеждна информация. Казват ми — от вас.

— Съжалявам, но нямаме точна информация за Бетъртън.

— Мислех, че може би е бил изпратен в чужбина с някаква мисия — той млъкна и сетне добави съвсем свойски: — Нали знаете, шушу-мушу.

— Драги господине — Джесъп имаше обиден вид, — Бетъртън беше учен, а не дипломат или таен агент.

— Поставихте ме на място. Но етикетите невинаги са точни. Сигурно ще ме попитате защо проявявам интерес към случая. Томас Бетъртън беше мой роднина по линия на съпругата му.

— Да, доколкото си спомням, вие бяхте племенник на покойния професор Манхайм.

— Аха, вече знаете това. Добре сте информирани тук.

— Идват хора и ни казват някои неща — промърмори Джесъп. — Съпругата на Бетъртън беше тук. Тя ми каза. Писали сте й писмо.

— Да, за да изкажа съболезнованията си и да попитам дали няма пресни новини.

— Много правилно.

— Майка ми беше единствената сестра на професор Манхайм. Те бяха много привързани един към друг. Във Варшава, когато бях малък, прекарвах много време в дома на вуйчо си, а дъщеря му Елза ми беше като сестра. Когато баща ми и майка ми умряха, домът на вуйчо ми и братовчедка ми стана мой дом. Това бяха щастливи дни. После дойде войната, трагедиите, ужасите… Няма да говорим за всичко това. Вуйчо ми и Елза се спасиха в Америка. А аз останах в нелегалната съпротива и след края на войната ми възложиха някои задачи. Само веднъж посетих Америка, за да се видя с вуйчо си и братовчедка си, това беше всичко. Но дойде време, когато задълженията ми в Европа приключиха. Възнамерявах да се преселя завинаги в Щатите. Надявах се да бъда близо до вуйчо си, до братовчедка си и нейния съпруг. Но уви — той разпери ръце, — отивам там и откривам, че вуйчо ми е умрял, братовчедка ми също, а мъжът й е дошъл в тази страна и се е оженил повторно. И ето че отново съм без семейство. След това прочитам за изчезването на известния учен Томас Бетъртън и пристигам тук, за да видя какво може да се направи — той млъкна и погледна въпросително Джесъп.

Джесъп устоя на погледа му с безизразно лице.

— Защо изчезна той, мистър Джесъп?

— Това — каза любезно Джесъп — искаме и ние да разберем.

— Може би все пак знаете?

Джесъп се замисли с известно любопитство колко лесно би било да разменят ролите си. В този кабинет той беше свикнал да задава въпросите. А непознатият мъж пред него се опитваше да заеме ролята му на инквизитор. Усмихвайки се все така любезно, Джесъп отвърна:

— Уверявам ви, че не знам.