Читать «Направление неизвестно» онлайн - страница 8

— Да, да, разбирам, че може би има клаустрофобичен ефект — каза любезно Джесъп.

Олив Бетъртън вдигна ръка и отметна назад косата от челото си.

— Повече не издържам, разбирате ли — оплака се тя, — да седя и да чакам. Иска ми се да се махна оттук и да ида някъде — просто само заради промяната. Например в чужбина. Някъде, където репортерите няма постоянно да ми звънят по телефона и хората да се зверят в мен. Непрекъснато се виждам с приятели и те не спират с въпросите си дали не съм научила нещо ново — тя спря и пак продължи: — Мисля, мисля си, че ще рухна. Опитвах се да бъда смела, но ми се събра твърде много. Моят лекар е на същото мнение. Той смята, че трябва веднага да замина някъде за три-четири седмици. Даже ми написа писмо. Ще ви го покажа.

Тя зарови из чантата си, извади един плик и го бутна по бюрото към Джесъп.

— Вижте какво пише.

Джесъп извади писмото от плика и го зачете.

— Да — каза той. — Да, разбирам.

И сложи пак писмото в плика.

— Значи мога да замина? — тя го гледаше нервно.

— Но разбира се, мисис Бетъртън — отговори той. Веждите му се повдигнаха учудено. — Защо не?

— Мислех, че ще бъдете против.

— Против? Но защо? Това си е лично ваша работа. Само го уредете така, че да мога да се свържа с вас, в случай че се появят новини.

— О, разбира се.

— Къде мислите да заминете?

— Някъде, където има слънце и няма много англичани. Испания или Мароко.

— Много хубаво. Ще ви се отрази добре, сигурен съм.

— О, благодаря ви, благодаря ви много.

Тя се изправи, развълнувана и обнадеждена. Нервността й все още се усещаше.

Джесъп също стана, ръкува се с нея и натисна бутона за придружител, който да я изведе. После се върна на мястото си и седна на стола. Известно време лицето му остана безизразно, както преди, а след това бавно се усмихна. Вдигна телефонната слушалка.

— Вече мога да приема майор Глидр — каза той.

2

— Майор Глидр? — Джесъп малко се поколеба при произнасянето на името.

— Трудно е, да — съгласи се разбиращо посетителят. Явно това го забавляваше. — През войната вашите сънародници ме наричаха Глайдър. А сега в Щатите ще променя името си на Глин — така е по-лесно за всички.

— От Щатите ли идвате?

— Да, пристигнах преди една седмица. Прощавайте, вие сте господин Джесъп, да?

— Аз съм Джесъп.

Другият го изгледа с любопитство.

— Е — каза той, — чувал съм за вас.

— Така ли? От кого?

Другият се усмихна.

— Май напредваме твърде бързо, а? Преди да ми позволите да задам някои въпроси, ще ви представя това писмо от посолството на Съединените щати.

Той го подаде с поклон. Джесъп го пое, прочете няколкото реда учтиви предисловия и го остави. Изгледа посетителя си с преценяващ поглед. Беше висок човек, с доста решителен вид, на около трийсет години. Русата му коса беше късо подстригана, по европейската мода. Непознатият говореше много бавно и внимателно, с подчертано чуждестранна интонация въпреки граматическата точност. Не проявяваше никаква нервност или неувереност, което само по себе си беше необичайно. Повечето хора, които влизаха в този кабинет, бяха нервни, възбудени или уплашени. Понякога бяха прикрити, понякога невъздържани.