Читать «Направление неизвестно» онлайн - страница 4

Тя отвърна колебливо:

— Да, всъщност доста. Винаги съм мислела, че е много запален по темата на конференцията.

— Възможно е. Но точно този ден предметът на дискусия не е бил от особен интерес за него. Съвсем нормално е да си даде един ден почивка. И все пак това ви се струва доста необичайно за съпруга ви?

Тя кимна.

— Вечерта не се е прибрал в хотела си — продължи Джесъп. — Доколкото успяхме да установим, не е минавал през никоя граница — поне не със собствения си паспорт. Мислите ли, че може да е имал друг паспорт, вероятно под чуждо име?

— О, не, от къде на къде?

Той я наблюдаваше.

— И никога не сте виждали подобно нещо у него?

Тя енергично поклати глава.

— Не, и не го вярвам. Дори за миг не мога да го повярвам. Не вярвам, че е заминал нарочно, както всички вие се опитвате да го изкарате. Нещо му се е случило или — или вероятно е загубил паметта си.

— Бил е в добро здравословно състояние, нали?

— Да. Работеше твърде много и понякога се чувстваше малко изморен, но нищо повече.

— Да е изглеждал някак угрижен или потиснат?

— От НИЩО не е бил угрижен или потиснат! — тя отвори чантата си с треперещи пръсти и извади кърпичката си. — Толкова е ужасно! — гласът й прекъсваше. — Не мога да повярвам. Никога не е заминавал, без да ми се обади. Нещо му се е случило. Сигурно е бил отвлечен или нападнат. Опитвам се да не го мисля, но чувствам, че това е единственото обяснение — сигурно е мъртъв.

— Недейте, моля ви, мисис Бетъртън, моля ви. Все още е рано да си мислите такива неща. Ако е мъртъв, тялото му щеше да бъде намерено досега.

— Може и да не бъде. Стават такива ужасни неща. Може да е бил удавен или хвърлен в някой канал. Убедена съм, че в Париж всичко е възможно.

— Мога да ви уверя, мисис Бетъртън, че Париж е добре охраняван от полицията град.

Тя избърса очите си с кърпичката и го погледна гневно.

— Знам какво си мислите, но не е така! Том не би продал или издал тайни. Той не беше комунист. Целият му живот е отворена книга.

— Какви бяха политическите му възгледи, мисис Бетъртън?

— Мисля, че в Америка е бил за демократическата партия. Тук гласува за лейбъристите. Той не се интересуваше от политика. Беше преди всичко учен — и тя предизвикателно добави: — Блестящ учен!

— Да — каза Джесъп, — той наистина беше блестящ учен. Тъкмо в това е целият проблем. Разбирате ли, може примамката да е била твърде голяма и да го е изкушила да напусне тази страна и да иде другаде.

— Не е вярно! — гневът й отново избухна. — Това го съчиняват вестниците. Това си мислите и вие, когато ми задавате въпроси. Не е вярно. Той не би заминал никога, без да ми каже, без поне да ми загатне.

— А той не ви каза нищо, така ли?

Отново я наблюдаваше внимателно.

— Нищо. Не знам къде е. Мисля, че е бил отвлечен или както вече ви казах — мъртъв. Но ако е мъртъв, аз трябва да знам. Трябва по-скоро да разбера. Не мога повече да продължавам така в чакане и неизвестност. Не мога нито да ям, нито да спя. Съвсем се поболях от тревога. Не можете ли да ми помогнете? ВЪОБЩЕ ли не можете да ми помогнете?