Читать «Направление неизвестно» онлайн - страница 2

— Дали пък няма нещо там? — рязко запита Уортън.

Другият поклати глава:

— Поне ние нищо не открихме. Тя е дъщеря на местен адвокат. Работила е в застрахователна кантора, преди да се омъжи. Доколкото знам, не е човек с неудържими политически пристрастия.

— Атомно делене — рече полковник Уортън с мрачно отвращение. — Понятие си нямам от тези термини. Аз съм старомоден. Даже не съм си представял как изглежда молекулата, а те вече делят Вселената! Атомни бомби, делене на ядрото и още какво ли не. А Бетъртън е един от главните разколници! Какво разправят за него в Харуел?

— Че е симпатичен човек. Що се отнася до работата му — нищо изключително и впечатляващо. Просто разработи върху практическото приложение на атомното делене.

Известно време двамата мълчаха. Разговорът им беше разпокъсан, почти механичен. Докладите на охраната бяха струпани на камара върху бюрото, но не съдържаха нищо ценно.

— Предполагам, че не са го изпускали от очи след пристигането му тук?

— Да, всичко беше, както трябва.

— Цели осемнайсет месеца — каза Уортън замислено. — Разбираш ли, това е потискащо. Мерките за сигурност; усещането, че постоянно те наблюдават под микроскоп; отшелническият живот. Това ги изнервя, стават особняци. Неведнъж съм го забелязвал. Започват да мечтаят за някакъв идеален свят, за свобода и братство. Искат да обединят всички тайни и да работят за благото на човечеството. Точно в такъв момент се намира някоя отрепка, която съзира своя шанс и не го изпуска! — той почеса носа си. — А няма по-наивни хора от учените. Всички така наречени „медиуми“ го твърдят. Макар че не ми е съвсем ясно защо.

Другият се усмихна отпаднало.

— О, да — рече той, — съвсем нормално е. Учените се мислят за всезнаещи, нали разбираш? А това винаги е опасно. Виж, ние сме други хора. Със скромен интелект. Не си въобразяваме, че ще спасим света. Само събираме по някое и друго счупено парче и завинтваме тук-там някоя гайка, ако производството не върви — той замислено почука с пръст по бюрото и продължи: — Ех, ако познавах поне малко повече Бетъртън, не живота и действията му, а дребните издайнически всекидневни неща — какво го разсмива, кое го кара да ругае. От кои хора се възхищава и кои го изкарват извън кожата му.

Уортън го изгледа с любопитство.

— Какво ще кажеш за жена му — вече си се срещал с нея?

— Няколко пъти.

— Не може ли да ни помогне?

Другият сви рамене.

— Засега не.

— Мислиш ли, че знае нещо?

— Тя естествено няма да признае, че знае каквото и да е. Нормалните реакции — тревога, скръб, отчаяно безпокойство. Не е имало никакъв предварителен знак или повод за подозрение. Животът на съпруга й бил съвсем нормален — никакъв преживян стрес или нещо от този род. Нейната теория е, че бил отвлечен.