Читать «Направление неизвестно» онлайн - страница 5

Той се изправи и заобиколи бюрото си. Промърмори:

— Толкова много съжалявам, мисис Бетъртън, толкова съжалявам. Позволете да ви уверя, че правим всичко по силите си, за да открием какво се е случило със съпруга ви. Всеки ден получаваме доклади от различни места.

— Доклади откъде? — рязко попита тя. — Какво пише в тях?

Той поклати глава:

— Първо трябва да се проучат, да се пресеят и проверят. Но се боя, че като цяло са твърде неясни.

— Аз трябва да знам — съкрушено промълви тя. — Не мога да продължавам така.

— Много ли обичате съпруга си, мисис Бетъртън?

— Разбира се, че го обичам. Ами че ние сме женени само от шест месеца.

— Да, зная. Имало ли е — простете за въпроса — някакви кавги помежду ви?

— О, не!

— Някакви недоразумения, свързани с друга жена?

— Разбира се, че не. Казах ви вече. Женени сме едва от април тази година.

— Моля ви, повярвайте ми, не искам да намекна, че е възможно такова нещо, но трябва да вземем предвид всяко обстоятелство, което би му позволило да изчезне по този начин. Казвате, че не е бил разстроен напоследък, нито пък разтревожен, с изопнати нерви или просто поизнервен?

— Не, не, не!

— Хората се изнервят, нали знаете, мисис Бетъртън. Особено при работата, с която се занимава мъжът ви, и при живот с такива стриктни мерки за сигурност. Всъщност — той се усмихна — почти нормално е да си изнервен.

Тя не отвърна на усмивката му.

— Нямаше нищо необичайно — каза тя упорито.

— Беше ли доволен от работата си? Изобщо обсъждаше ли я с вас?

— Не, тя беше толкова техническа.

— Допускате ли да е имал угризения относно нейните разрушителни възможности, да речем? Учените понякога изпитват подобни чувства.

— Никога не е споменавал такова нещо.

— Разбирате ли, мисис Бетъртън — той се наведе напред върху бюрото, вече с не толкова безстрастен вид, — това, което се опитвам да направя, е да си изградя известна представа за вашия мъж — що за човек е бил. А вие някак си не ми помагате.

— Но какво повече бих могла да ви кажа или да сторя? Отговорих на всичките ви въпроси.

— Да, отговорихте на въпросите ми, но по-скоро отрицателно. А аз искам нещо положително, конструктивно. Разбирате ли какво имам предвид? Много по-лесно е да търсиш някого, когато знаеш що за човек е.

За момент тя се замисли.

— Разбирам. Поне така предполагам. Добре, Том беше весел и добродушен. И умен, разбира се.

Джесъп се усмихна.

— Това е цял списък на качества. Нека се опитаме да вникнем в тях. Много ли четеше?

— Да, доста много.

— Какви книги?

— Ами, биографии. Книга с отзиви от Асоциацията на букинистите, детективски разкази, когато бе уморен.

— Значи съвсем конвенционален читател. Имаше ли някакви специални влечения? Играеше ли карти или шах?

— Играеше бридж. Играехме с доктор Евънс и съпругата му един-два пъти седмично.

— Съпругът ви имаше ли много приятели?

— О, да, обичаше да е сред хора.

— Нямах точно това предвид. Искам да кажа беше ли човек, който държи много на приятелите си?

— Играеше голф с един-двама от нашите съседи.