Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 46

Тръгнаха край оградата и наближиха огромен стар дъб, разпрострял клоните си във всички посоки като паяк. Когато минаваха под зеления балдахин, десетки птици нададоха предупредителни крясъци. София погледна плевнята и разбра, че Люк не се е шегувал. Запуснатата постройка се бе килнала на една страна, едва-едва крепейки прогнилите си стени. Бръшлян пълзеше към покрива, в който зееше дупка.

— Как ти се струва? — попита я Люк.

— Мислил ли си да я събориш? За да й спестиш мъките?

— По-здрава е, отколкото изглежда. Оставили сме я така за ефект.

— Може би — кимна тя със скептично изражение. — Или не си успял да я ремонтираш.

— Какво говориш? Да беше я видяла преди ремонта!

Тя се усмихна. Люк явно се смяташе за много духовит.

— Тук ли държите конете?

— Шегуваш ли се? Не бих рискувал да ги сложа в тази съборетина.

Този път наистина я разсмя.

— За какво използвате плевнята тогава?

— За склад. Механичният бик е тук, за да тренирам. Другото са непотребни вещи. Два повредени пикапа, трактор от петдесетте, изпочупени помпи, части от двигатели. Боклуци, но както казах, мама пести от всичко. Понякога се случва да намеря нещо полезно.

— Често ли?

— Не много. Но не поръчвам части, преди да проверя. Това е едно от правилата на мама.

Зад плевнята имаше малка конюшня, отворена отстрани към оградено пасбище. Три едри коня ги изгледаха любопитно. Люк извади три ябълки от сака, който носеше.

— Кон! Ела тук! — извика и ръждивокафявият кон препусна към него, следван от двата по-тъмни. — Другите са Френдли и Демон — обясни й той.

Тя смръщи разтревожено вежди.

— Френдли ли ще яздя аз?

— На твое място не бих го избрал. Той хапе и ще се опита да те хвърли. Ужасен е към всички, с изключение на мама. Виж, Демон е кротък като агънце.

София поклати глава.

— Що за имена измисляте на животните си?

Обърна се пак към пасището и видя Кон, извисен над нея като великан. Тя отстъпи бързо, макар Кон — съсредоточен върху Люк и ябълките — да не я забелязваше.

— Да го погаля ли?

— Разбира се — отвърна Люк и му подаде ябълка. — Обича да го чешат по муцуната. И зад ушите.

Тя не дръзна да го пипне по муцуната, но протегна ръка и нежно прокара пръсти зад ушите му, които се размърдаха доволно, въпреки че конят продължаваше да преживя ябълката.

Люк поведе Кон към конюшнята и го подготви за ездата — надяна му юздите и умело намести седлото. Когато се навеждаше, мускулите му изопваха джинсите и София се изчерви. Не бе виждала по-сексапилен мъж от Люк. Извърна се бързо и се престори, че оглежда гредите на покрива.

Люк оседла и Демон и попита:

— Готова ли си?

— Не съвсем — призна тя. — Но ще се постарая. Сигурен ли си, че е кротък?

— Като бебче — увери я той. — Хвани се за предницата на седлото и пъхни левия си крак в стремето. После прехвърли десния крак.

Тя го послуша и се качи на коня с разтуптяно сърце. Намести се по-удобно върху седлото и й хрумна, че конят под нея е като огромен мускул, готов да се свие.