Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 183

Хранеха се на масата за пикник в задния двор. Сестрите на София ту се озъртаха, ту се втренчваха в нея, несъмнено удивени как Люк и София са се оказали заедно.

Семействата обаче очевидно се разбираха добре, особено майката на София и Линда. Обиколиха ранчото, разговаряха, смееха се и когато Люк погледна към градината, сърцето му се стопли при вида на правите, спретнати лехи с наскоро засадени зеленчуци.

* * *

— Можеш да живееш навсякъде, мамо — каза й Люк по-късно през нощта. — Не е необходимо да оставаш в ранчото. Ще ти купя къща в Манхатън, ако пожелаеш.

— Защо ми е да живея в Манхатън?

— Добре де, не в Манхатън. Където пожелаеш.

Тя се загледа през прозореца към ранчото, където бе израснала.

— Не искам да живея другаде.

— Тогава ми позволи да постегна фермата. Не малко по малко, а наведнъж.

Тя се усмихна.

— Е, това вече е чудесно предложение!

* * *

— Готов ли си? — попита го София.

— За какво?

След дипломирането тя бе заминала с родителите си да им погостува за седмица и сега се бе върнала в Северна Каролина.

— Да ми разкажеш какво се случи в Южна Каролина — погледна го решително, докато обикаляха пасбището, търсейки Мадбат. — Язди ли Биг Агли Критър? Или си тръгна?

Думите й върнаха Люк в онзи зимен ден, един от най-мрачните в живота му. Спомни си как закрачи към арената, вперил очи в бика. Спомни си парализиращия страх и изопнатите си като тетива нерви. Някак си обаче успя да се насили да направи това, за което е дошъл. Яхна Биг Агли Критър и намести ремъка, мъчейки се да не обръща внимание на лудешки разтуптяното си сърце. „Това е просто бик като всички други“ — повтаряше си. Ала знаеше, че не е. Когато обаче отвориха вратичката към арената и бикът се втурна напред, Люк не изгуби самообладание.

Бикът побесня както винаги, риташе и се въртеше като обладан от зли духове, но мъжът запазваше странно спокойствие, сякаш се наблюдаваше от разстояние. Светът се движеше като на забавен каданс, сякаш това е най-дългата езда в живота му. Снишен и съсредоточен, той пазеше равновесие със свободната си ръка, докато рогът най-сетне изсвири и тълпата стана на крака с одобрителен рев.

Люк разкопча бързо ремъка и скочи от гърба на бика. Приземи се на крака, а Биг Агли Критър спря и се обърна към него с издути ноздри и гърди. Люк разбра, че ще го нападне, сякаш да повтори сценария на предишния им сблъсък.

Но той не го нападна. Човекът и животното се изгледаха застинали и накрая бикът се извърна.

— Усмихваш се — каза София, прекъсвайки мислите му.

— Сигурно…

— И какво означава това?

— Яздих го — отвърна Люк. — А после разбрах, че съм готов да се откажа.

София го перна по рамото.

— Ама че глупост!

— Може би — каза той. — Но си спечелих нов пикап.

— Не съм го виждала — сбърчи чело тя.

— Не го взех. Предпочетох парите.

— За ранчото?

— Не. За това.

Извади от джоба си малка кутийка, падна на колене и я подаде на София. Чу я как ахва.

— Отвори я — каза й.

Тя вдигна бавно капачето и се взря в пръстена.