Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 182

— Колко? — Люк сбърчи загрижено чело.

— Един долар засега стига — каза Сандърс.

Люк си пое дълбоко дъх, най-сетне проумял какво всъщност се е случило. Богатството. Ранчото. Животът, който би могъл да има със София.

Извади портфейла си и погледна съдържанието му. Не беше останало много след покупката на портрета — колкото да плати за два галона бензин.

Или по-малко, понеже използва една част, за да наеме Хауи Сандърс.

Епилог

През месеца, последвал търга, Люк понякога се чувстваше като герой във фантастичен филм. По препоръка на Дейвид Леман обявиха нов търг. Щеше да се проведе в средата на юни в Ню Йорк. Втори щеше да се организира в средата на юли и трети — през септември. Щяха да продадат по-голямата част от колекцията — достатъчно да покрият дължимите данъци.

През първия ден в присъствието на Гейбриъл и Дейвид Леман Люк обясни и положението с ранчото. Сандърс си водеше бележки. Когато Люк попита дали има начин да изплати ипотеката, Сандърс се извини и излезе от стаята. Върна се след петнайсет минути и обясни спокойно, че изпълнителният директор на банката, с когото е разговарял, му предлага да изплаща дълга на по-малки вноски още една година и дори да отсрочи плащането на лихвите, ако предпочита. С оглед на настоящото финансово състояние на Люк банката щяла да се съгласи да отпусне и нов кредит за всякакви подобрения в ранчото.

— Но… как? — Повече от това Люк не успя да изрече.

Сандърс се усмихна и палавите искрици пак проблеснаха в очите му.

— Да речем, че искат да заздравят връзките си с местен клиент, забогатял неочаквано.

Сандърс му представи и няколко финансови мениджъри и други съветници, седеше до него по време на разговорите и задаваше въпроси, които Люк едва разбираше, камо ли да се сети да зададе. Помогна му да осъзнае затрудненията, съпровождащи богатството, и го увери, че ще му съдейства да научи всичко необходимо.

Макар понякога да се чувстваше безпомощен, Люк знаеше, че има далеч по-лоши проблеми.

* * *

Отначало майка му не му повярва. Не повярва и на София. Първо се усмихна презрително, после, след като той й разказа отново какво се е случило, се ядоса. Едва след като Люк се обади в банката и поиска да го свържат с изпълнителния директор, започна да осъзнава, че не се шегува.

Банковият служител я увери, че засега не е необходимо да се тревожи за кредита. По време на разговора Линда запази спокойствие, отговаряйки едносрично, но след това прегърна сина си и си поплака.

Когато се отдръпна обаче, лицето й изразяваше обичайния стоицизъм.

— Сега са щедри, но къде бяха, когато наистина имахме нужда?

Люк сви рамене.

— Добър въпрос.

— Ще приема предложението им — обяви майка му, — но след като изплатим дълга си, искам да намериш друга банка.

Сандърс им помогна и за това.

* * *

Семейството на София пристигна от Ню Джърси за дипломирането й и Люк седна до тях в топлия пролетен ден. Всички заръкопляскаха, когато София излезе на сцената. После отидоха на вечеря и за негова изненада го попитаха дали може да посетят ранчото на другия ден.

Майката на Люк го натовари с работа още от сутринта — и в къщата, и навън. Той чистеше, а тя приготвяше обяда.