Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 179

Сърцето на София се разтуптя силно. Люк се изправи. Всички се обърнаха към него.

— „Условията на завещанието ми — и на търга — са прости. Реших онзи, който купи «Портрета на Рут», да получи цялата ми колекция. Волята ми влиза в сила незабавно. И понеже колекцията вече не е моя и нямам право да я продавам, търгът се отменя.“

33.

Люк

Люк стоеше като вкаменен. В залата се бе възцарила гробна тишина. Няколко минути бяха необходими на присъстващите да осъзнаят думите на Айра.

„Сандърс сигурно се шегува — помисли си Люк. — Или ако не се шегува, сигурно не съм го разбрал правилно. Защото иначе излиза, че получавам цялата колекция? Невъзможно!“

Лицата на хората наоколо сякаш отразяваха като в огледало мислите му — смаяни, намръщени, объркани, дори разочаровани.

След това настана хаос. Не полетяха седалки както на футболен стадион, но се разрази овладяната ярост на богатите и самодоволните. Мъж на третия ред в центъра на залата се изправи и заплаши да се обади на адвоката си, друг извика, че са го измамили и също ще се свърже с адвоката си. Трети настоя, че завещанието е подправено.

Бавно, но неизбежно гневът зарази присъстващите. Мнозина скочиха на крака и закрещяха към Сандърс и беловласия джентълмен. В далечния край на залата един триножник падна с трясък на пода, блъснат от възмутен мъж, запътил се към вратата.

После всички се обърнаха към Люк. Той усети яростта, разочарованието, подозрението на тълпата. У някои съзря желание да се възползват от разкрилата се възможност. Привлекателна блондинка в подчертаващ формите й костюм се приближи към него. Последваха я десетки, които разбутваха столовете и се надвикваха един друг.

— Извинете.

— Може ли да поговорим?

— Искам да уговоря среща с вас…

— Какво ще правите с Уорхол?

— Клиентът ми проявява интерес към картините на Раушенберг…

Инстинктивно Люк хвана София и двамата се втурнаха към вратата, преследвани от множеството.

Той блъсна вратата, но се натъкна на шестима охранители, застанали зад две жени и един мъж със значки, че са служители на фирмата, организирала търга. Едната бе красивата брюнетка, която записа името и адреса му и прибра всички банкноти от портфейла му.

— Господин Колинс? — извика му тя. — Казвам се Гейбриъл и работя в „Сотбис“. Подготвихме ви място, където да се усамотите. Очаквахме да настане суматоха и се погрижихме за удобството и сигурността ви. Последвайте ме, моля.