Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 174

София обикаляше из залата, следвана от Люк, и се оглеждаше смаяно. Не само защото всичките тези картини принадлежаха на Айра, а и заради самата колекция. Имаше творби на Пикасо и Уорхол, на Джоунс и Полък, на Раушенберг и Де Кунинг. За някои дори не беше чувала. Слуховете за стойността на колекцията не бяха преувеличени. Някои приблизителни цени я караха да ахва, но следващите картини се оказваха още по-скъпи. През цялото време се опитваше да свърже видяното с Айра — милия старец, писал само за любовта, която продължава да изпитва към съпругата си.

Люк явно си мислеше същото, защото я хвана за ръката и прошепна:

— В писмото му не пишеше нищо за това.

— Може би не е било важно за него — отвърна с приглушен глас тя. — Но как е възможно? — Той не отговори и тя стисна ръката му. — Иска ми се да му бяхме помогнали повече.

— Не знам дали бихме могли.

— И все пак…

Сините му очи потърсиха нейните.

— Ти му прочете писмото. Той поиска така. Мисля, че затова е трябвало да го намерим ние. Кой друг би го потърсил в болницата?

Помолиха присъстващите да заемат местата си и двамата седнаха на последния ред. Не виждаха добре триножника и София се разочарова. Щеше да е чудесно да види картините отблизо, но знаеше, че отпред сядат потенциалните купувачи. Щеше да се почувства неловко някой да я потупа по рамото и да я помоли да се премести. След няколко минути мъже и жени в костюми заеха местата си до масите с телефони. Лампите в залата засветиха по-слабо, а прожекторите се насочиха към подиума.

София огледа присъстващите и забеляза двамата си професори по история на изкуството. Когато стрелките на часовника наближиха един, залата притихна. Приглушеният шепот стихна съвсем, щом беловлас джентълмен в изискан костюм се качи на подиума. Разтвори папката, която държеше, и бръкна в предния джоб на сакото да извади очилата си за четене. Сложи си ги и намести листовете в папката.

— Дами и господа, благодаря ви, че дойдохте на търга на изключителната колекция на Айра и Рут Левинсън. Както знаете, нашата компания обикновено провежда търгове само на своя територия, но в случая с господин Левинсън нямахме избор. Нетрадиционно е и това, че подробностите около днешния търг останаха донякъде неизяснени. Сега ще ви обясня правилата на търга. Всички столове са номерирани и…

Той продължи да описва как ще протече търгът, но София престана да го слуша. Смътно долавяше имената на посетителите — уредникът на музея „Уитни“, на Нюйоркския музей за модерно изкуство, на „Тейт“ и мнозина други от десетки градове отвъд океана. Предположи, че повечето хора в залата са или представители на частни колекционери, или на галерии, несъмнено очакващи да се сдобият с ценно произведение на изкуството.

След като изясни правилата на търга и отправи благодарности към различни институции, беловласият джентълмен отново насочи вниманието си към публиката: