Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 14

Скръф и друг път бе намирал човешки кости, което винаги бе неприятно, но видът на човешка ръка, обезобразена и полуразложена, го шокира и ужаси. Почти инстинктивно Рег я захвърли през гробището, за да не я държи при себе си. Ръката прелетя няколко метра, блъсна се в един надгробен камък и тупна в калта. Скръф, недоволен, че е загубил находката си, изтича назад в гробището, за да си потърси нова. Разтърсен, Рег извика след кучето:

— Скръф, ела тук, момче, бързо! Да тръгваме, че подгизнах!

При нормални обстоятелства Рег просто щеше да го изостави в гробището и да го накара сам да си търси пътя за вкъщи. На Скръф не му се случваше за пръв път да изчезне, но сега Рег се разтревожи от това, което бе намерило кучето, и се страхуваше какво още може да домъкне. Той закачи чантата си на един надгробен камък и тръгна назад през мократа трева в посоката, от която се чуваше кучешкият лай. Така се озова в една от старите и занемарени части на гробището. Огледа се. Лаят се чуваше откъм гробницата от седемнайсети век на сър Джаспър Кейс. Рег добре познаваше гробницата. Тя бе една от най-интересните в гробището, но бе много стара и бе започнала да се руши. Бе направил всичко по силите си, но колкото и той да се опитваше да я ремонтира, проклетите хлапета се връщаха и пак чупеха и трошаха. Осъзнаваше, че води някаква надпревара, в която все хлапетиите печелеха.

— Вече нямат никакъв респект! — мърмореше си той.

Капакът на гробницата бе разбит и едно голямо парче липсваше. Беше ясно, че Скръф е успял да се пъхне вътре и сега не може да излезе.

— Глупаво куче — извика му Рег. — Как не ти стига акълът!

Надникна в мрака на гробницата, търсейки кучето. На небето проблесна светкавица и той различи силуета на Скръф. Кучето душеше нещо на дъното на гробницата. Светлината не бе достатъчна Рег да види какво е то, така че той просто се наведе, протегна ръка, пъхна я под корема на кучето и го издърпа нагоре. Работата обаче не се оказа толкова лесна, защото Скръф се съпротивляваше. Колкото и да дърпаше Рег, не успяваше да помръдне малкото куче. Погледна пак в гробницата, за да разбере какво му пречи.

— Хайде, проклетнико, няма да стоим тук цяла нощ!

Пак задърпа кучето без никакъв успех и зачака да светне нова светкавица. Не му се наложи да чака дълго — една огромна светкавица разцепи небето и за миг освети всичко. Рег погледна в гробницата. Чак тогава разбра, че всъщност изобщо не държи кучето. Главата в ръцете му се завъртя към него и лицето се облещи насреща му. Половината от лицето го нямаше — плътта капеше от черепа. Устните бяха изчезнали, разкривайки зъбите като в зловеща усмивка. Едното око липсваше и на мястото му зееше тъмна дупка, а другото бе изпъкнало от черепа, червено и размазано. Кожата около него бе разядена.