Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 139

Оуен изкрещя откъм килията:

— Закъсняхте, закъсняхте, закъсняхте твърде много!

Сам стигна бързо до къщата на Първис, след като бе карала като ненормална по улиците. Надяваше се полицаите да проявят разбиране за причините да наруши почти всички правила за движение. Почука отпред, но никой не й отвори и тя хукна към задната врата.

Изкачи се по стъпалата до вратата на кухнята и видя, че тя е отворена. Провикна се навътре:

— Ехо! Ехо! Има ли някой тук?

Влезе в кухнята и напрегна слуха си, за да долови евентуални признаци на движение. Тръгна по коридора и продължи да вика, без да се надява някой да я чуе, просто така се чувстваше по-спокойна. Преди да влезе в дневната, забеляза изтръгнатия телефонен кабел. Инстинктът й за самосъхранение й подсказваше да бяга и тя щеше да го послуша, ако не бе видяла тялото на Малкълм проснато на пода до старо бяло канапе. Втурна се към него, забравила напълно за собствената си безопасност. Претърколи го настрана и опипа пулса му. Беше слаб, но още се усещаше.

Докато се опитваше да разкопчае яката на ризата му, Сам усети как една примка бързо се нахлузва през главата й и се стяга около гърлото й. Издърпаха я рязко с въжето, което се стягаше отзад на врата й. Тя го сграбчи и се опита да го издърпа настрани от гърлото си, но то вече бе толкова стегнато, че не можеше да пъхне пръстите си под него. Размаха ръце напосоки назад, опитвайки се да сграбчи нещо, но нищо не бе достатъчно близо. Усети как силите я напускат. Дробовете й се бореха за въздух, ушите й запищяха, а кръвта нахлу в очите и лицето й. Опита се още няколко пъти да разхлаби въжето, но накрая езикът й започна да се подува и изскочи от устата й, а пред очите й се спусна мрак.

Картината, която Адамс видя, когато нахлу в дневната, го порази за момент. Джанет Оуен седеше зад Сам и дърпаше с всички сили едно бяло въже, което бе увито около врата й. Сам лежеше пред нея и тялото й се тресеше от неестествени спазми. Той се втурна към тях. Прецени, че ситуацията не позволява прилагането на стандартните процедури, така че ритна силно Джанет Оуен в лицето, от което тя политна назад и падна в безсъзнание на пода със счупена челюст и разкървавена уста. Том коленичи до Сам и вдигна безжизненото й тяло. Стаята се изпълни с полицаи и той закрещя:

— Извикайте линейка! За бога, веднага извикайте линейка!

Фармър коленичи до него и го прегърна през рамо.

Адамс, вече възвърнал спокойствието си, погледна към Малкълм Първис, който още бе в безсъзнание и в момента лежеше на носилка.

— Той ще се оправи ли?

Сестрата от „Бърза помощ“ кимна:

— Не съм лекар, но доколкото мога да преценя, мисля, че да. Обаче ще има ужасно главоболие.

Инспекторът се обърна към Сам, която седеше, завита с одеяло, на тухлената ограда на градината.

— Помислих, че съм те загубил.

Тя почти не можеше да говори, затова само прошепна дрезгаво:

— И аз така си помислих. Какво стана с Джанет?

— Откараха я където й е мястото. Надявам се, завинаги.

— Какво ще ги правят?

— Най-добре да ги заключат някъде и да изхвърлят ключа, ако питаш мен. Но сигурно ще се намери кой да им съчувства и да се погрижи за тях. — Сарказмът бе съвсем ясно доловим в гласа му.