Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 786

Артур се усмихна и го прегърна отново. Гуенхвифар видя, че очите му са насълзени.

— Влез, братовчеде — каза той простичко. — Добре дошъл у дома. Няколко дни по-късно пристигна и Гарет.

— На мен наистина ми се яви видение — каза той, когато всички се бяха събрали на вечеря — и този път съм убеден, че ми бе пратено от Бога. Сънувах Граала — не покрит, а в целия му блясък, и от светлината, която го обгръщаше, се разнесе глас, който ми каза: „Гарет, рицарю на крал Артур, не ти е съдено да видиш повече Граала до края на земните си дни. За какво ти е да бродиш след видения и да търсиш слава, когато кралят ти има нужда от теб в Камелот? Ще можеш да служиш Богу, когато напуснеш този свят, но докато си тук, на земята, трябва да се върнеш в Камелот и да служиш на своя крал.“ Когато се събудих, си припомних, че сам Исус Христос е казал да даваме кесаревото кесарю. Затова и потеглих право към Камелот. По пътя срещнах Ланселет и го помолих да стори същото.

— И какво мислиш сега — че ти си този, който е намерил Граала? — попита Гуидиън.

Гарет се засмя.

— Може би Граалът е просто мечта, сън. А аз го сънувах и ми бе наредено да служа единствено на своя крал.

— Тогава можем скоро да се надяваме да видим и Ланселет сред нас, тъй ли?

— Дано намери в сърцето си сили да се върне — отговори Гауейн, — защото ние тук наистина имаме нужда от него. Но скоро ще дойде и Великден, а тогава можем да очакваме завръщането на всички останали.

По-късно Гарет подкани Гуидиън да донесе арфата си и да им попее.

— Защото — каза той — отдавна не съм чувал дори грубоватите песни на саксонците, а пък ти, както остана тук, си имал време да усъвършенстваш песните си още повече, Гуидиън.

Гуенхвифар очакваше Гуидиън да предложи Ниниан да пее вместо него, но вместо това той донесе една арфа, която кралицата разпозна веднага.

— Това не е ли арфата на Моргана?

— Така е. Оставила я е в Камелот, когато си тръгнала оттук. Ако я иска, може да прати да я вземат, или сама да дойде и да я вземе от мен. Но дотогава арфата ми се полага по право, и се съмнявам, че тя, която не ми е дала нищо друго, ще ми откаже и този дар.

— Не ти е дала друго, освен живота — упрекна го меко Артур, а Гуидиън отправи към него поглед, изпълнен с такава горчивина, че Гуенхвифар направо се обезпокои. Когато отговори, гневният му глас се разнесе из цялата зала:

— Наистина ли трябва да й бъда благодарен за това, кралю?

И преди Артур да съумее да отговори, Гуидиън плъзна пръсти по струните и запя. Песента му удиви и възмути Гуенхвифар.

Гуидиън пееше баладата за краля на рибарите, който живеел в замък сред огромна пустош. Все повече стареел кралят и силите го напускали. Стареела и земята и не давала плод. Трябвало да дойде някой млад мъж, който да нанесе милостиво последния удар на престарелия крал — та кръвта му да попие в земята и тя да разцъфти отново под скиптъра на младия крал, да се подмлади от неговата младост.