Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 788

— Той беше и мой син, скъпи приятелю. Ще липсва на всички ни. Гуенхвифар не издържа, пристъпи напред, подаде ръка на Ланселет пред очите на всички и каза с треперещ глас:

— Копнеех да те видя отново тук, Ланселет, но не съм и мислила, че можеш да донесеш такива тъжни вести.

Артур се обърна към хората от свитата си.

— Наредете да положат тялото му в параклиса, където бе посветен за рицар. Там ще остане тази нощ, а утре ще бъде погребан с всички почести, които се полагат на мой син и престолонаследник.

Той се обърна и понечи да тръгне, но залитна. Гуидиън веднага се озова до него и му подаде ръка, за да не падне.

Гуенхвифар вече почти не плачеше, но сега не можеше да не се просълзи, като гледаше лицето на Ланселет — по него се четеше не само покруса, но и следи от дълго и дълбоко страдание. Какво се бе случило с него през тази година, когато е търсил Граала? Болест ли го бе сполетяла, ранен ли е бил или се е лутал из незнайни земи, уморен и гладен? Никога не бе го виждала толкова измъчен — дори и когато беше дошъл, за да й съобщи, че ще се жени за Илейн, не изглеждаше толкова зле. Тя обърна поглед към Артур, който се беше облегнал с цялата си тежест на ръката на Гуидиън, и въздъхна дълбоко. Ланселет стисна ръката й и каза тихо:

— Радвам се, че Артур най-сетне се обърна към родния си син и се научи да го цени. Това ще облекчи скръбта му.

Гуенхвифар само поклати глава. Не й се искаше да мисли какви последици ще има смъртта на Галахад за Гуидиън и Артур. Синът на Моргана! Синът на Моргана да наследи престола на Артур… Сега вече нямаше никакъв друг изход!

Приближи се Гарет, поклони се и каза:

— Кралице, пристигнала е майка ми… — и Гуенхвифар си припомни задълженията си. Не можеше да продължава да стои при мъжете. Мястото й беше сред дамите. Не можеше да стои тук, дори за да се опита да успокои Артур или Ланселет. Тя се обърна към повелителката на Лотиан и каза студено:

— Радвам се, че мога да ти кажа „добре дошла“, кралице Моргоуз. Внезапно хрумване прекоси съзнанието й. „Трябва ли и това да изповядвам като грях. Може би трябваше да кажа «Приветствам те», защото така ми повелява дългът, кралице Моргоуз, но не се радвам да те видя, и по ми се ще да си беше стояла в Лотиан, или дори да се бе продънила в преизподнята!“ Видя, че Ниниан също се е изправила до Артур, така че кралят стоеше между нея и Гуидиън, и се намръщи.

— Лейди Ниниан — поде тя със същия хладен тон, — мисля, че е време дамите да се оттеглят. Избери подходящи покои за кралицата на Лотиан и се погрижи да поставят там всичко необходимо.