Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 784

Не, не можеше да е така. Ако Ниниан имаше избраник в двора, много по-вероятно бе това да е Гуидиън. Виждала го бе как я гледа… И все пак, сърцето я заболя — Ниниан бе красива, също тъй красива, както бе някога тя самата, а сега беше само една застаряваща жена, бледа, с отпуснато тяло… Затова, когато Ниниан остави арфата и излезе, и двамата с Артур станаха, за да излязат също от залата, Гуенхвифар бе намръщена.

— Изглеждаш уморена, скъпа съпруго. Какво ти е?

— Гуидиън каза, че си стар…

— Кралице моя, аз седя на трона на Британия редом с тебе вече тридесет и една години. Да не мислиш, че в цялото кралство може да се намери някой, който да ни има за млади? Повечето ни поданици не са били още родени, когато аз наследих трона на баща си. Но вярно е и друго — не мога да разбера как ти успяваш да изглеждаш все така млада, мила.

— О, Артур, не просех ласкателства — отвърна тя нетърпеливо.

— Но ти би трябвало наистина да си поласкана, Гуен, че Гуидиън не се отнася с мен като със старец, не ме залъгва с успокоителни думи. Той говори честно и открито, и затова го ценя. Ще ми се…

— Знам какво ти се ще — прекъсна го тя гневно. — Да беше възможно да го признаеш за свой син, та да може той да те наследи, а не Галахад.

Лицето на Артур се зачерви.

— Гуенхвифар, наистина ли трябва винаги да се държим така един с друг, когато говорим за това? Тъй или иначе свещениците никога няма да го приемат за крал — и няма какво повече да се говори.

— Не мога да забравя чий син е…

— И аз не мога да забравя, че е мой син — каза меко Артур.

— Нямам вяра на Моргана, и ти сам си се убеждавал, че тя…

Лицето му се изопна и тя разбра, че няма да приеме да продължат разговора.

— Гуенхвифар, моят син е бил осиновен и отгледан от кралицата на Лотиан, а нейните родни синове са най-яката опора на кралството ми и мен самия, помисли си, какво бих правил без Гауейн и Гарет? А сега и Гуидиън тръгва по техните стъпки и обещава да стане най-скъп сред приятелите ми и най-верен сред верните ми рицари. Не можеш да отречеш, че имам основания да се привържа към Гуидиън, защото само той остана при мен, докато всички останали ме напуснаха, за да търсят Граала.

Гуенхвифар нямаше желание да се кара с него. Каза само, плъзвайки пръсти в ръката му:

— Вярвай ми, кралю, обичам те повече от всичко на света.

— Но аз ти вярвам, любов моя — отвърна той. — Саксонците казват, че е благословен мъжът, който има добър приятел, добра жена и добър меч. А аз имам и трите, моя Гуенхвифар.