Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 7

Все пак, въпреки горещото си желание да има син, Горлоис беше проявил търпение, оставяйки я да взема Моргана в леглото си и да продължи да я кърми — дори се отказа да я докосва и спеше с прислужницата й Етар, за да не би Игрейн да забременее и млякото й да спре. Той също знаеше колко лесно умират малките, ако бъдат отбити, преди да са достатъчно големи, за да дъвчат хляб и месо. Децата, които се хранеха с овесена каша, ставаха болнави, а през лятото рядко се намираше козе мляко, ако изобщо децата можеха да бъдат убедени да го пият. Деца хранени с краве или кобилешко мляко, често започваха да го повръщат и след това умираха, или пък получаваха разстройство от него и пак умираха. Затова Горлоис се съгласи Моргана да не бъде отбивана, лишавайки се по този начин от дългоочаквания син за още година и половина. Поне за това Игрейн му беше благодарна и не възнамеряваше да се оплаква, колкото и скоро Горлоис да пожелае отново да й направи дете.

След последното му завръщане в къщи Етар беше надула корема и гордо се разхождаше нагоре-надолу; дали нямаше тя да е тази, която ще дари Корнуолския херцог със син? Игрейн не й обръщаше внимание; Горлоис имаше и други незаконно родени синове — един от тях дори сега го беше съпроводил в лагера на военновременния главнокомандващ, Утър. Междувременно Етар се беше разболяла и пометна, а интуицията накара Игрейн да не попита Гуен защо изглежда толкова доволна от случилото се. Старата Гуен разбираше прекалено много от билки, за да бъде Игрейн напълно спокойна. „Някой ден“, реши тя, „ще я накарам да ми каже точно какво е сложила в бирата на Етар“.

Тя заслиза надолу към кухните, а дългите й поли се влачеха по каменните стъпала. Моргоуз беше вече тук, облечена в най-хубавата си рокля, а на Моргана беше облякла празничната дрешка, също в шафранен цвят, така че детето изглеждаше мургаво, като от племето на пиктите. Игрейн я вдигна и я притисна радостно към себе си. Моргана беше дребничка, тъмна, с крехки кости — човек имаше чувството, че прегръща малка пухкава птичка. На кого ли приличаше това дете? Самата Игрейн и Моргоуз бяха високи и червенокоси, както всички жени от Племената, а Горлоис, макар и тъмен, си имаше вид на римлянин — висок, жилав, с орлов нос, загрубял от дългите години, прекарани в битки срещу саксонците, прекалено изпълнен с типично римското чувство за собствено достойнство, за да може да прояви нежност към младата си жена, и напълно безразличен към дъщерята, която в неговите очи просто заемаше мястото на сина, който Игрейн трябваше да му роди.