Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 8

Да, припомни си Игрейн, тези римляни наистина вярваха в божественото си право да разполагат с живота и смъртта на децата си. Много от тях, независимо от това дали бяха приели Христовата вяра или не, направо биха настояли майката да бъде лишена от детето, за да може веднага да забременее отново и да роди момче. Горлоис беше добър човек, след като й остави детето. Може би, макар че Игрейн не вярваше той да е особено чувствителен, Горлоис знаеше доколко тя, като истинска дъщеря на племето си, е привързана към дъщеря си.

Докато даваше нареждания как да бъдат посрещани гостите, кое вино да бъде наточено и какво месо да се пече — не заешко, а хубаво овнешко от най-прясно закланото — Игрейн чу пърхането и кудкудякането на подплашените кокошки в двора и разбра, че конниците са пристигнали. Прислужниците изглеждаха уплашени, но повечето от тях се бяха примирили с мисълта, че господарката им има ясновидски способности. Игрейн дори ги беше залъгвала, че има видения, като просто се бе досещала за някои неща и беше ползвала трикове — по този начин поддържаше у тях страхопочитание.

Сега си мислеше: „Може би Вивиан е права. Може би все още имам ясновидски способности, а само съм си мислела, че съм ги изгубила — през месеците след раждането на Моргана бях толкова слаба и изтощена. Сега се връщам към себе си. Нали майка ми беше Велика жрица до деня на смъртта си, макар че бе родила няколко деца!“

Да, възрази вътрешният й глас, но майка й беше родила децата си свободна, както подобава на жена от Племената, беше ги родила от бащи, които тя си беше избрала, а не поробена от някакъв римлянин, чиито обичаи му даваха права над жената. Игрейн нетърпеливо отхвърли тези мисли: имаше ли значение дали все още притежава ясновидски способности или само така й се струва, след като техните прояви й помагаха да налага необходимото послушание на прислугата?

Тя тръгна бавно към вътрешния двор, който Горлоис упорито наричаше „атриум“, въпреки че сградата нямаше нищо общо с вилата, където беше живял преди Амброзиус да го направи Корнуолски херцог. Ездачите вече слизаха от конете и очите на Игрейн веднага се обърнаха към единствената жена сред тях — по-дребна от самата Игрейн и не в първа младост, облечена в мъжка туника и вълнени панталони, омотана в наметки и шалове.

Очите на двете жени размениха нямо приветствие, но Игрейн изпълни дълга си отивайки първо да се поклони на високия, слаб старец, който тъкмо слизаше от дръгливото си муле. Той беше облечен в традиционните сини одежди на бардовете, а през рамо носеше преметната арфа.

— Добре дошъл в Тинтагел, Вестоносецо! Присъствието ти е благодат и чест за нас и нашия дом!

— Благодаря ти, Игрейн.

Отговорът беше произнесен със звучен глас и Талиезин, Мерлин Британски Велик Друид и Бард, сключи ръце пред лицето си, а после ги протегна в жест благослов към Игрейн.