Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 5

В малката стая, където се влизаше направо от двора и в хубави дни грееше слънце, по-малката й сестра Моргоуз, облечена в широка рокля от небоядисана вълна и стара наметка, която криеше напъпилата женственост на тринадесетте й години, предеше отегчено, навивайки неравната нишка на разнебитен чекрък. Около нея Моргана търкаляше едно старо вретено вместо топка, и следеше фигурите описвани от неправилния цилиндър, и после отново го побутваше насам-натам с пухкавите си пръстчета.

— Не предох ли достатъчно днес? — замърмори Моргоуз. — Пръстите ме болят. Защо трябва да преда непрекъснато, като че ли съм слугиня?

— Всяка дама трябва да може да преде — упрекна я Игрейн добросъвестно, — а пък твоята нишка е направо ужасна, ту тънка, ту дебела… Като привикнеш към преденето, пръстите ти няма да се уморяват. Щом пръстите те болят, значи си мързелувала и не си ги привикнала на работа.

Тя дръпна вретеното и чекръка от Моргоуз и ловко започна да пресуква преждата; под опитните й пръсти неравната нишка се изравни бързо навсякъде.

— Ето, виж, с такава прежда може да се тъче, без да спираш совалката… — внезапно на Игрейн й омръзна да се държи както се очаква от една дама. — Така или иначе, сега можеш да спреш да предеш. Още преди обяд ще пристигнат гости.

Моргоуз я загледа.

— Но аз нищо не съм чула — каза тя. — Не е идвал никакъв вестоносец!

— Така е — отвърна Игрейн. — Не е идвал вестоносец. Имах видение. Вивиан е на път към нас, а с нея идва и Мерлин. — Едва когато произнесе последните думи, разбра, че е знаела и за неговото идване. — Затова заведи Моргана при бавачката, а ти облечи празничната рокля — онази, която е боядисана с шафран.

Моргоуз остави вретеното, но не тръгна веднага, а загледа учудено Игрейн.

— Шафранената рокля? Заради сестра ни?

Игрейн отвърна рязко:

— Не за сестра ни, Моргоуз, а за Господарката на Свещения остров и за Пратеника на Боговете.

Моргоуз втренчи поглед в мозайката на пода. Тя беше високо, едро момиче, с едва очертаващи се форми. Имаше гъста червеникава коса, също като косата на Игрейн, а кожата й бе напръскана с лунички, въпреки че Моргоуз все я миеше със суроватка и искаше от билкарката нови и нови мехлеми. На тринадесет години тя вече беше висока колкото Игрейн и един ден щеше да я надмине. Моргоуз вдигна от пода Моргана с явно нежелание и я понесе навън. Игрейн подвикна след нея: