Читать «Музиката на тишината» онлайн - страница 59

А третото? Е… Тя наведе глава и усети как страните й бавно се обагрят…

За да отложи момента, протегна ръка към малкия войник от камък, който стоеше на полицата до леглото му. Странно как досега не беше забелязвала шарките на щита му. Бяха съвсем избледнели. Но да. На щита му се виждаше кула, обгърната в пламъци. Това не беше просто войник, а малък каменен Амир.

Аури го погледна още по-отблизо и видя бледите ивички на ръцете му. Не знаеше как ги е пропуснала преди. Беше мъничък Сирида. Разбира се. Разбира се, че беше такъв. Иначе нямаше да бъде подходящ подарък за него. Тя целуна мъничката фигурка и я върна обратно на полицата.

И все пак имаше и трето. Този път Аури не се изчерви. Тя се усмихна. Изми си лицето, ръцете и краката. Сетне бързо изтича в Порт и отвори самодивата бутилка. С два пръста измъкна от нея едно-единствено зрънце. Мъничкото плодче беше ярко като кръв дори в зелената светлинка на Фоксен.

Аури се завтече към Ван и надникна в огледалото. Облиза устни и притисна плодчето в тях няколко пъти от ляво надясно. Сетне го разтърка напред-назад по устните си.

Тя огледа отражението си. Не изглеждаше по-различно отпреди. Устните й бяха бледорозови. Тя се усмихна.

Върна се в Покривалото. Изми си лицето, ръцете и краката.

В нея бълбукаше вълнение, когато погледна леглото му. Одеялото му. Полицата му с мъничкия Амир, който го очакваше, за да го пази.

Беше съвършено. Беше правилно. Беше начало. Някой ден той щеше да има нужда от място и то вече го чакаше тук. Някой ден той щеше да дойде и тя щеше да се погрижи за него. Някой ден той щеше да бъде празен и крехък като яйчена черупка в тъмното.

И тогава… Аури се усмихна. Нямаше да го направи за себе си. Не. Никога нямаше да направи нещо само за себе си. Трябваше да остане малка и скрита, по-далеч от света.

Но за него беше съвсем друго нещо. За него щеше да пусне на свобода цялото си желание. Щеше да повика на помощ цялата си сръчност и умение. И щеше да му даде име.

Аури се завъртя три пъти. Подуши въздуха. И се усмихна. Около нея всичко беше точно както трябва. Тя знаеше точно къде се намира. Беше точно там, където трябваше да бъде.

Кода

Дълбоко в недрата на Онова долу, стъпила на топлите камъни, Аури чу далечна, сладостна музика.

Бележка на автора

Нека ви разкажа историята на една история. Просто защото това ми е работата.

* * *

В един януарски ден през 2013 г. седях в бар в Сан Франциско в компанията на Вай Харт: матемузикант, майсторка на видеоклиповете и като цяло много приятна личност. Без да се познаваме лично, и двамата бяхме следили работата на другия с интерес и едва наскоро се бяхме запознали покрай общ приятел.

Това беше и първата ни среща. Аз тъкмо бях нахвърлял основите на историята, която държите в ръцете си, а Вай се беше съгласила да я прочете и после да ми каже какво мисли за нея.

В продължение на няколко часа обсъждахме не само моята история, но и многобройни други теми, точно както подобава на интересен разговор.

Бележките й бяха много ценни за мен. Не просто интелигентни, а стряскащо проникновени. Когато й казах това, тя се усмихна и ми разказа как самата тя се занимава предимно с писане. Оказа се, че основната част от създаването на нейните клипове е именно написването на подробен сценарий, едва след което тя заснема самия видеоматериал.