Читать «Музиката на тишината» онлайн - страница 57

Тя присви очи срещу тях и пресметна числата наум. Погледна първо към калъпа, а сетне към буркана с дафиновите плодове и видя как съвсем няма да стигнат. Не и за цяла свещ. Не и за хубава свещ. Не и като за него.

Аури излезе и се върна с пчелната пита. Движенията й бяха методични, когато я сложи в пресата и се зае да върти ръчката, докато медът не се изля в чистата, чиста стъкленица отдолу. Беше работа за половин минута.

Тя остави питата да се изцежда, запали близката горелка и завъртя поставката така, че да държи едно котле на нужната височина. Сетне отвори пресата, извади сплесканата пчелна пита и я сгъна на четири, преди да я сложи в котлето. Не беше много — може би колкото за двете й шепи. Но след като разтопи и дафиновите плодове, щеше да се получи достатъчно, за да запълни калъпа.

Тя погледна внимателно разтопения пчелен восък и кимна. Беше сънлив. Беше изпълнен с есенна сладост, усърдие и полагаема отплата. Звънчетата също бяха добре дошли. Във восъка нямаше нищо, което да не иска за него.

Медът и дафиновите плодове щяха да бъдат достатъчни, ако правеше свещ за обикновен поет. Но той не беше просто поет. Трябваше й нещо повече.

Една щипка камфор щеше да бъде съвършената добавка. Само една щипка, една искра, намек за нещо избухливо. Но тя нямаше камфор и нямаше смисъл да си мечтае за него. Вместо него донесе от Порт малко съвършен катран. За свързване и за подкрепа на сърцето му в предстоящата зима.

Тя разбърка пчелния восък с тънка стъклена пръчица. Усмихна се. Беше безценно да работи с подходящите инструменти. Какъв лукс само. Докато чакаше смолата да се разтвори, Аури си подсвиркваше, разбъркваше и се усмихваше. Това щеше да бъде нейната тайна. Нейното подсвиркване също щеше да влезе в свещта.

Сетне тя пристъпи в Покривалото и погледна съвършената си лавандула в буркана от сиво стъкло. Извади един стрък от нея. Сетне два. Ала след това усети парещия срам, който се надигна в гърдите й. Не беше време за скъперничество. Той никога не скъпеше помощта си. Нима не заслужава сладки сънища?

Аури стисна зъби и измъкна цялата половина от лавандулата от буркана. Колко алчна беше понякога само.

Обратно в Предела. Изсипа дафиновите плодове в мелничката. Докато си поеме дъх три пъти, вече бяха смелени на фина каша. Тя спря и се загледа в смлените плодове.

Знаеше какво се прави с дафиновите, плодове. Знаеше търпеливия начин. Трябваше да ги смели и да ги свари. Трябваше да отцеди утайката. Трябваше да ги свари отново и да ги остави да се пречистят и охладят, за да отдели смолата. Дори с подходящите инструменти това щеше да й отнеме няколко часа работа. Няколко дълги часа.

Но той щеше да дойде скоро. Тя вече го знаеше. Вече знаеше, че няма време за това.

А и дори да имаше цял ден. В смолата се криеха сили, които не бяха подходящи за него. Той беше преизпълнен с гняв и отчаяние. А колкото до гордостта… е, той със сигурност разполагаше с предостатъчно количество от нея.