Читать «Музиката на тишината» онлайн - страница 4

На дъното на Жълтата дузина имаше широк и дълбок басейн с гладка като стъкло повърхност. Светлината, която се процеждаше от високото, беше толкова ярка, че като погледнеше надолу, Аури можеше да види чак до втората плетеница от тръби.

Тук тя вече си имаше слама, а на една тясна издатина в каменната стена стояха в очакване три бутилки. Аури ги погледна, но се намръщи. Бяха зелена, кафява и прозрачна бутилка. Имаше също голямо руло тел, сив капак на винт и коркова тапа, голяма колкото юмрук. Всички бяха различни по форма и големина, но нито едно от тях не беше напълно подходящо.

Аури отчаяно вдигна ръце.

Тя се затича обратно към Покривалото, а босите й крака шляпаха върху камъните. Щом пристигна, тя огледа буркана от сиво стъкло, пълен с лавандула. Взе го, внимателно го разгледа и го постави обратно на мястото му, сетне отново изфуча навън.

Втурна се през Порт, но този път излезе през портата вместо през пукнатината в стената. Запромъква се между Клонките, а Фоксен хвърляше причудливи сенки по стените. Докато тичаше, косата й се носеше след нея като развято знаме.

Тя се спусна по извитите стъпала в Непрогледното, все по-надолу и по-надолу. Най-сетне чу ромоляща вода и звънтящо стъкло и разбра, че е стигнала в Камбаните. Скоро след това блясъкът на Фоксен озари мътните черни води, които поглъщаха подножието на извитите стъпала.

В една плитка ниша се мъдреха две бутилки. Едната беше синя и тясна. Другата беше зелена и тумбеста.

Аури наклони глава и затвори едното си око, сетне се пресегна и пипна зелената с два пръста. Сетне се усмихна, грабна бутилката и побягна нагоре по стълбите.

За разнообразие, на връщане мина през Подскоците. Докато тичаше през залата, тя прескочи първата дълбока цепнатина в пода пъргаво като балерина. Над втората прехвръкна като птичка. Над третата прелетя като дивно момиче, което прилича на слънцето.

Пристигна в Жълтата дузина съвсем запъхтяна. Щом успя да си поеме дъх, тя сложи Фоксен в зелената бутилка, обгради го грижливо със слама, набута тапата в гуменото уплътнение и щракна затварящия механизъм. Вдигна бутилката пред лицето си, усмихна се и я целуна, а сетне внимателно я остави на ръба на басейна.

Аури съблече любимата си рокля и я закачи на блестяща медна тръба. Зъбите й проблеснаха в полумрака и тя леко потрепери, а в корема й трескаво се завъртяха рибки. Сетне се изправи, съвсем гола, и се зае да прибира разпръснатите си коси. Заглади ги назад, усука ги и ги завърза на тила си, като си помогна с износеното парче сив ленен плат. Когато приключи, те висяха събрани в дълга опашка, която стигаше чак до ямката на кръста й.

Аури прибра ръце пред гърдите си, направи две малки крачки и застана на ръба на басейна. Потопи палеца на крака си във водата, а сетне и цялото си стъпало. Оголи зъби от допира с водата, ледена и ухаеща като ментов сироп. Сетне се отпусна на ръце надолу, докато краката й потънаха във водата. Задържа се за миг така, на ръце, по-далеч от студения каменен ръб на басейна.