Читать «Музиката на тишината» онлайн - страница 2

Светлинката на Фоксен продължи да нараства. Първо с най-леки проблясъци: като точица в далечното звездно небе. Сетне започна да се обагря в цветовете на дъгата, не по-силно от блещукането на светулка. Сетне още повече, докато светлинката му не затрептя с бляскаво сияние. Накрая той гордо грейна в своята паничка като синьо-зелен въглен, не много по-голям oт монета.

Аури го посрещна с усмивка, когато Фоксен се пробуди съвсем и изпълни цялото Покривало със своята най-чиста и ярка синьо-бяла светлинка.

Сетне тя се огледа. Видя съвършеното си легло. Точно по мярка. Така. Провери стола си. Кутията си от кедрово дърво. Мъничката си сребърна чашка.

Огнището беше празно. Над него бяха подредени нейното жълто листо, каменната й кутийка, бурканът от сиво стъкло, пълен с изсушена благоуханна лавандула. Нищо не беше нещо друго. Нищо не беше нещо, което не трябва да бъде.

Три пътя водеха навън от Покривалото. Имаше коридор, порта и врата. Последната не беше за нея.

Аури излезе през портата, която водеше към Порт. Фоксен все така кротко стоеше в паничката си и тук неговата светлинка беше малко по-приглушена, но не толкова, че да не се вижда наоколо. Напоследък в Порт не беше особено натоварено, но Аури все пак провери всичко, едно по едно. В шкафа за вино имаше половин порцеланова чиния, възтънка като венчелистче. Под нея имаше книга с кожена подвързия и неразрязани страници, две коркови тапи, руло канап. Малко по-настрани го очакваше неговата бяла чаена чаша. Аури й завиждаше за търпението.

На полицата на стената имаше купичка с капка жълта смола. Черно парче скала. Сив камък. Гладко, плоско парче дърво. Встрани от всички тях стоеше мъничка бутилка, а тапата на гърлото й висеше отворена, сякаш беше някоя изгладняла птичка.

На голямата маса в средата, върху чиста бяла кърпа, имаше шепа зрънца от самодивска зеленика. Аури ги погледна и ги премести на полицата за книги, където повече им прилягаше. Сетне огледа стаята и кимна на себе си. Всичко беше добре.

След като се върна в Покривалото, Аури изми лицето, ръцете и краката си. Съблече нощницата си и я сгъна в кутията си от кедрово дърво. Протегна се доволно, като се вдигна на пръсти и изпъна ръце над главата си.

Сетне се мушна в любимата си рокля — онази, която той й беше подарил. Роклята нежно прилепна по тялото й. Името й гореше като огън в нея. Днес щеше да бъде натоварен ден.

* * *

Аури вдигна Фоксен и го понесе в шепата си. Отправи се през Порт, като се промъкна през нащърбена цепнатина в стената. Цепнатината не беше широка, но Аури беше толкова тъничка, че почти не й се налагаше да внимава да не си одраска раменете в назъбените камъни. Не беше никак трудно.

Ван беше висока стая с равни бели каменни стени. С изключение на нейното огледало в цял ръст, стаята беше толкова празна, че ехтеше. Но днес имаше и още нещо, един безкрайно нежен полъх светлина. Светлината се промушваше над купчината дървени отломки и порутени камъни, затрупала един сводест портал. Но беше там, най-отгоре, светлината беше там.