Читать «Музикалната машина» онлайн - страница 5

— Хванете го! — закрещя Лейбъринт. — По-бързо!

Хукнах подире му. Кълбцето яростно се промъкваше напред в желанието да се скрие, но накрая успях да го сграбча, стиснал го с носната си кърпа, за да се предпазя от шиповете.

Докато се изправях, докторът внимателно следеше моята потръпваща кърпа.

— Не мога да повярвам — каза той. — По-добре е да се връщаме обратно.

— Какво е това?

— Един от бръмбарите Бах, но силно променен…

Поехме обратно. Аз вървях в здрачината отпред, Лейбъринт ме следваше тъжно и мълчаливо, опипвайки сегиз-тогиз китката си.

В къщата влязохме откъм задната врата. Лейбъринт побърза към кухнята да измие ръката си. Взех от бюфета прозрачна кана и пуснах в нея бръмбара Бах. Щом сложих капака, бръмбарът веднага се размърда. Лейбъринт поливаше със студена вода подутата си длан, а аз наблюдавах как златното топче се опитва да се измъкне от каната.

— И сега какво? — попитах след време.

— Няма съмнения — Лейбъринт седна на масата срещу мен. — Протичат някакви метаморфози. В началото този например нямаше отровни шипове. Знаете ли, аз много съвестно и предпазливо изпълних ролята си на Ной.

— Какво имате предвид?

— Всички ги направих стерилни. Те не могат да се възпроизвеждат. Не могат да имат потомство и с тяхната смърт всичко ще свърши.

— Ще ви призная — радвам се, че сте помислили за това.

— Бих искал да чуя — промърмори Лейбъринт — как ще звучи всичко това при обратното му превъплъщение.

— Не ви разбирам.

— Говоря за топчето, за бръмбара Бах. Ще е страхотен експеримент, нали? Ще го пъхна обратно в Машината и ще видя резултата. Искате ли да участвате?

— Съгласен съм с всичко, което кажете, докторе. Но едва ли трябва да се възлагат много надежди…

Взехме каната и по едно извито мрачно стълбище се спуснахме в мазето. Едва различих стърчащата в тъмнината огромна бяла колона от лъскав метал. Чувствах се някак странно — това беше Музикалната Машина.

— Ето я каква била! — възкликнах.

— Да, това е тя.

Лейбъринт се захвана да наглася лостовете и доста дълго бе погълнат от заниманието си. После взе каната и я поднесе към камерата. Внимателно отваряйки капака на каната, той бързо метна бръмбара в камерата на Машината и старателно затвори люка.

— Е, да започваме — каза, дръпна главния лост и Машината заработи.

Застинахме в очакване. Слънцето отдавна се бе скрило зад хоризонта, навън беше мрак. След време индикаторът на панела примигна с червена светлина. Докторът отново превключи лоста, изключвайки Машината, и двамата замръзнахме — никой не оспорваше правото на другия да открехне люка.

— И какво? — казах след време. — Кой от нас пръв ще погледне какво се е получило?

Без да отговори на въпроса ми, Лейбъринт се приближи и бавно открехна люка. След миг в ръката му стърчеше бял лист с нотни символи. Подаде ми го.

— Да се качим горе и да го изсвирим — казах. — Да видим какво се е получило.