Читать «Музикалната машина» онлайн - страница 6

Качихме се в стаята с рояла. Докторът дълго и напрегнато гледа инструмента, после бавно седна и започва да свири.

Слушах тази музика. Беше гадна и долна. Никога преди това не бях слушал подобно нещо — някаква дяволска какофония, без смисъл и красота, с изключение на нещо неземно, което сякаш е било заложено в нея изначално. С огромни усилия разпознах, че това е токата и фуга на Бах — едно от най-съвършените произведения на човека.

— Е, всичко е ясно — унило рече докторът.

После взе партитурата и с бързи движения я разкъса.

Докато вървяхме към моя автомобил, аз се опитах да анализирам нещата на глас.

— Мисля, че най-ярката черта на човешката природа е борбата за оцеляване. Моралът и етиката й отстъпват.

Лейбъринт кимна в съгласие.

— Значи единственото, което трябва да се направи, е да бъдат спасени моралът и етиката.

— Времето ще реши. Може би след този неуспех ще бъде намерено нещо друго, което сега не можем да предвидим, защото ще се появи утре.

Пожелах му лека нощ и седнах в колата. Беше гъст и лепкав мрак. Включих фаровете и поех по шосето. Не се виждаха никакви други коли. Бях сам и ми беше студено. На едно от кръстовищата се забавих, докато превключа скоростите. И тогава ГО забелязах — в края на платното, до самия тротоар, под сянката на огромен кестен. В мрака НЕЩО мърдаше. Вгледах се внимателно. Под ствола на дървото един огромен, почти с размерите на куче, сиво-кафяв бръмбар градеше нещо — мъкнеше големи гнусни късове и ги редеше в някакво странно и уродливо съоръжение. Дълго гледах бръмбара с изненада, докато той не ме забеляза. Спря работата си, обърна се и мигом се шмугна в жилището си, затваряйки плътно вратата след себе си.

Чуха се отвратителни акорди.

А аз продължих нататък.

Информация за текста

Philip K. Dick

The Preserving Machine, 1969

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1361]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:35